Птиците обитават цялото земно кълбо – от екваториалните гори до полюсите. След рибите те са втората по численост група гръбначни животни.

Птиците са обединени в три групи – Бягащи, Плаващи и Летящи птици.

Птиците са произлезли преди около 150 млн. години. Предполага се, че техни прародители са дребни насекомоядни динозаври, които ходели изправени на задните си крайници. Доказателство за произхода на птиците от влечугите са някои техни общи белези, както и археоптериксът.

Тялото на птиците се състои от глава, шия, труп и крайници. Размерите на птиците варират – колибрите тежат няколко грама и са с дължина до 3 сm, скалният орел достига 6 kg и при размах на крилата 220 сm.

Малката глава има човка с различна форма и големина, зависещи от вида на приеманата храна. С човката птиците вършат много дейности: смазват крилата си с мастния секрет на трътковата жлеза, отбраняват се от неприятели, строят гнездата си. Кожата на птиците има рогови образувания – пера, люспи по краката и рогов слой върху човката. Според устройството и функциите си перата са контурни и пухови пера.

Опорно-двигателна система. Скелетът на птиците е изграден от череп, кости на трупа и кости на крайниците (фиг. 3). Шийните прешлени, на брой от 11 до 25, са свързани много подвижно и главата лесно се върти на всички посоки. Гръдният кош се състои от ребра и гръдна кост. Гръдната кост има израстък кил, за който се залавят най-здравите мускули, участващи в летенето.

Във връзка с основния начин на движение – летенето, тялото на птиците има приспособления за олекотяване. Те са най-ярко изразени в скелета, състоящ се от силно намален брой кости, които са кухи и леки. Изключение правят Бягащите птици и Плаващите птици, които вторично са изгубили способността да летят и имат плътни кости.

Храносмилателната система е устроена подобно с тази на останалите гръбначни животни, но има някои особености. Храната преминава през хранопровода и попада в гуша, където престоява за да омекне. Храната се смила механично в мускулест стомах (воденичка) и с храносмилателни сокове – в същинския стомах. Несмлените остатъци преминават през дебелото черво и се изхвърлят през клоаката. 

В основата на трахеята се намира гласовият орган на птиците. При преминаване на въздух през него се възпроизвеждат звуци.

Отделителната система се състои от бъбреци и пикочопроводи. Урината се изхвърля направо през клоаката. Пикочен мехур липсва и това олекотява тялото.

Кръвоносната система се състои от кръвоносни съдове и сърце с две предсърдия и две камери. Кръвта се движи в голям и малък кръг. Движението на кръвта от лявата камера до всички клетки в тялото и обратно до дясното предсърдие се нарича голям кръг на кръвообращение (телесно кръвообращение). Движението на кръвта от дясната камера към белите дробове и обратно до лявото предсърдие се нарича малък кръг на кръвообращение. Окислената и неокислената кръв не се смесват. Кръвта, която се изнася от сърцето и достига до всички клетки, е максимално обогатена с кислород.

Половата система включва полови жлези и яйцепроводи или семепроводи. Във връзка с големия размер на яйцата и необходимостта от олекотяване на тялото в женските индивиди се развива само левият яйчник.

Половата система включва полови жлези и яйцепроводи или семепроводи. Във връзка с големия размер на яйцата и необходимостта от олекотяване на тялото в женските индивиди се развива само левият яйчник.

Нервна система. Във връзка със сложното поведение на птиците крайният им мозък е уголемен. Най-добре е развит малкият мозък, който контролира движенията и координацията им по време на полет.

Сетивни органи. Зрението и слухът са добре развити. Очите се намират от двете страни на главата. Ушите се състоят от три части – вътрешно, средно и външно. Обонянието е слабо.

птици: бягащи, плаващи,
летящи

Птиците са най-разнообразната група сухоземни гръбначни животни. Те имат предни крайници, видоизменени в крила, и тяло, покрито с пера. Сърцето им е четириделно, а телесната температура – постоянна.