Населението на Балканския полуостров възлиза на 72 млн. ж. (вкл. европейска Турция и Румъния). Броят на населението в повечето балкански държави намалява, с изключение на Македония, Черна гора, Косово, Словения и европейската част на Турция.

Най-гъсто населени са крайбрежните и равнинните части на полуострова, а най-слабо – планинските части. Косово e най-гъсто населената страна (167 д./кв.км), следвана от Словения (102 д./кв.км) и Албания (100 д./кв.км). С най-ниска средна гъстота са Черна гора (45 д./кв.км) и България (64 д./кв.км).

Най-старите жители на полуострова са траките, илирите и древните гърци. В края на VІ и началото на VІІ в. на полуострова се заселват славяни и българи, които променят облика на балканското население. Населението на полуострова в по-голямата си част принадлежи към европеидната (бяла) раса, но с по-тъмна (мургава) кожа, тъмни или пъстри очи, тъмни и чупливи коси. Етническият състав е много пъстър. Представен е от албанци, българи, бошнаци, хървати, гърци, македонци, черногорци, сърби, словенци, румънци, турци.

Други етнически групи са малцинства – роми, аромани, горани и др. Балканският полуостров е дом на славянски и романски езици, както и на албански, гръцки, турски и др. С изключение на турския и гагаузкия език те принадлежат към индоевропейското езиково семейство.

Основните религии са източно православие, католицизъм и ислям.

Главните проблеми пред балканските страни в началото на ХХІ век са свързани с намаляване на броя и застаряване на населението им, изоставането в стопанското развитие, междуетническите спорове, безработицата и миграциите. 

Държавите на Балканския полуостров са палитра от народи, религии, езици и общности. Полуостровът обхваща само 6,5% от площта на Европа. В него изцяло или частично са разположени 12 държави (вкл. Европейска Турция). По форма на управление всички балкански държави са републики. Според държавното устройство само Босна и Херцеговина е федерация от две самоуправляващи се републики, останалите са унитарни.

Част от държавите са членове на Европейския съюз. Те се присъединяват по различно време към него – Гърция – 1981 г., Словения – 2004 г., България и Румъния – 2007 г., Хърватия – 2013 г. Със статут на кандидат-членки са Северна Македония, Сърбия, Турция, Черна гора и Албания.

Сериозен е проблемът с недостига на нефт, природен газ, висококачествени въглища, богати на метално съдържание руди и др. Отрицателно влияние имат и честите конфликти, ограничените инвестиции и липсата на иновации в производствата. Стопанското изоставане на балканските страни се отразява върху доходите на населението, недоброто състояние на инфраструктурата (пътища, канализация и др.), влошеното качество на здравеопазването и образованието и др. Положително влияние върху икономическото развитие на държавите оказва приемането на част от тях в ЕС. Тези страни вече бележат социално-икономически ръст на базата на новости в производствата, съчетани с природни благоприятни предпоставки – плодородни почви, климат, природни и исторически забележителности.

Земеделието е традиционна стопанска дейност за повечето страни в региона. Отглеждат се предимно пшеница, слънчоглед, царевица, тютюн, лозя и др. Водещи производители на зърно са Румъния, България, Сърбия и Хърватия. Цитрусови плодове и маслини се отглеждат в Гърция и Албания, а в България, Гърция и Македония – лозя.

От животновъдството са застъпени овцевъдството, козевъдството, свиневъдството, птицевъдството и говедовъдството. Те са традиционни за балканските страни.

Транспортът не е така добре развит както в западноевропейските страни, макар че са застъпени всички негови видове. Гърция се отличава с най-големия търговски флот. На полуострова има морски и речни пристанища. С огромно значение за стопанството на страните са: морските – Пирея (Гърция), Варна (България), Констанца (Румъния), Копер (Словения), Риека (Хърватия), и речните – Белград, Видин, Оряхово, Русе. Най-големи летища в района са тези в Атина, Ираклион (о. Крит), Солун, Букурещ, София и Белград.

Външнотърговските връзки на балканските страни са предимно с държави от Европа. Изнасят се главно храни, облекла, минерални суровини, вина, растителни масла и др., а се внасят нефт, природен газ, машини, електроника, химически продукти и др. Река Дунав е една от основните търговски артерии.

Те са свързани главно с недостатъчната работна ръка поради застаряване на населението и високото ниво на емиграция. Страните на Балканите изпитват недостиг на финансови ресурси и силна енергийна зависимост от вноса на енергоизточници и електроенергия. Въпреки че през последните години се наблюдава стопански подем, остават редица нерешени въпроси, свързани с подобряване качеството на живот на населението и развитие на стопанството.