Иван Вазов, „Немили-недраги“ – X глава. В час ли съм

* Изтеглете работния лист, отговорете на въпросите и попълнете таблиците по зададените модели.

1. Потърсете материали за Баба Тонка и направете презентация (клип).
2. Попълнете личното си портфолио и портфолиото на класа по литература с новите материали.

3. Посочете какви части на речта е използвал писателят в първите три изречения от Х глава на повестта „Немили-недраги“. Преведете ги на чуждия език, който изучавате.

* Изтеглете работния лист, отговорете на въпросите и попълнете таблиците по зададените модели.

Първа група

Повестта завършва с битката при Гредетин (1876 г.) – един от върховите моменти в Сръбско-турската освободителна война, в която участват и български доброволци. В повестта се споменават имена на реални исторически личности, участвали в битките за независимостта на сръбските територии.

Проучете кои са известните сред тях и представете допълнителна информация.

Втора група

* Разсъждавайте за съдбата на хъшовете, които загиват по време на битката, и за орисията на Македонски, който доживява свободата.

* Наказание или награда е за Македонски, че доживява Освобождението на България? Аргументирайте се.

Изграждането на образите в повестта става чрез специфични художествени похвати:
• Основните герои са въведени още в І глава. В началото те са изобразени чрез портретна характеристика. Дават се и кратки биографични сведения. Читателят не научава почти нищо за произхода им, за дома, който са напуснали, за семействата им. Споменават се единствено подвизите им от близкото минало. Всеки от тях има някаква своя си героическа история, която предхожда момента на събирането им в Браила. Странджата е бил знаменосец в четата на Филип Тотю, в която е участвал и Попчето. Македонски е бил войвода на хайдушка дружина в Македония.
• Пряката характеристика, изградена от повествователя, е определяща във ІІ глава. Тя се осъществява чрез лирическото отстъпление.
• В ІІІ глава се добавят допълнителни данни и за второстепенните герои. Акцентът отново пада върху героичните моменти от живота им.  
.

Петко Мравката е лял кръвта си в Балкана, Димитрото пази спомени за юнашките си рани. В тази част се запознаваме с героите главно чрез речевата им характеристика. Техните реакции, жестове, мимики също са важни средства за изобразяването им като пълнокръвни личности.
• В V и в Х глава вниманието е насочено преди всичко към поведението и постъпките на героите. Бръчков остава при умиращия Знаменосец, за да бъде неговата единствена нравствена подкрепа. Македонски рискува живота си, за да изпълни мисията си. Чрез действията си те разкриват истинската си същност – същност, характерна за българския хъш.
• Епилогът на повестта също е съсредоточен върху делата на героите. Важен е и контрастът. На фона на героическия подвиг на загиналите за свободата се откроява безславното настояще. Финалното изречение подчертават опозициите сега – тогава, време на подвиг – време на нищета.

В следващата глава (ХІ) Иван Вазов изобразява един от най-въздействащите и точни портрети на Васил Левски в българската литература.   

 Из XI глава на „Немили-недраги“ (Левски):
    Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! […]
  Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше.