Литературни родове и жанрове

ЛИТЕРАТУРНИ РОДОВЕ И ЖАНРОВЕ

  • три литературни рода – епос, лирика и драма

ЕПОСЪТ

  • предимно външния свят – събития, хора, действия и конфликти
  • чрез разказ и описание

ЛИРИКАТА

  • основно вътрешния свят на човека
  • мисли, чувства, емоции, духовни състояния

ДРАМАТА

  • действия чрез постъпките и думите на героите
  • действията се показват, а не се разказва за тях

ЕПИЧЕСКИ ЖАНРОВЕ

  • роман, разказ, легенда, предание, епическа поема, басня

ЛИРИЧЕСКИ ЖАНРОВЕ

  • песен, стихотворение, лирическа поема

ЛИРО-ЕПИЧЕСКИ ЖАНРОВЕ

  • баладата – лиро-епико-драматично произведение

Литературни родове и жанрове

  Според начина, по който литературата представя човека и света, тя се дели на родове. Има три основни литературни рода – епос, лирика и драма.
  Епосът представя предимно външния свят – събития, хора, действия и конфликти. Това става чрез разказ и чрез описание.
  Лириката изразява основно вътрешния свят на човека – отношението му към света, неговите мисли и чувства, духовното и емоционалното му състояние.
  Драмата представя действия в тяхната непосредственост чрез постъпките и думите на героите. В драмата действията се показват, а не се разказва за тях.

 Всеки литературен род може да се прояви чрез различни свои видове и жанрове. Конкретните литературни произведения принадлежат към един или друг род според преобладаващия начин да се представя съдържащият се в тях свят. По-точно обаче ги определя техният жанр.
Епосът обхваща жанрове като роман, разказ, легенда, предание, епическа поема, басня.
Лириката включва жанрове като песен, стихотворение, лирическа поема.

 Всеки жанр може да се появи в различни разновидности. Романът например може да бъде исторически (като „Под игото“), сатиричен (като „Бай Ганьо“), фентъзи (като „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ на Рик Риърдън) или романизирана автобиография (като „Автобиография“ на Нушич).

 

 Стихотворение е най-общото означение за лирическо произведение.
 Стихотворението може да бъде лирическа ода (стихотворение, пропито с възторжени чувства, в които се възпяват героични събития или подвизите на героични личности, например „Опълченците на Шипка“ на Вазов), елегия (лирическо произведение, изградено върху скръбни преживявания: дълбока лична скръб, жал по напразно изживян живот, любовно или обществено разочарование, например „Заточеници“ на Яворов) или лирическа изповед (като стихотворението на Ботев „Майце си“. Изповеден характер има и стихотворението „На прощаване в 1868 г.“).

  Важно е да се обърне внимание на една особеност, която поражда объркване. Епосът най-често се мисли като прозаични произведения, а лириката – като стихотворни. И наистина, най-често епическите жанрове са написани в проза, докато лирическите – в стихове. В действителност обаче епическото представяне на света може да бъде написано в стихове. Пример за това е епическата поема, в която винаги се разказва за някакви събития. Също така е възможно да има лирическа проза (стихотворение в проза).
  Между различните родове и жанрове няма непроходима граница. Епосът, лириката и драмата могат да се преплитат, да се смесват и да си взаимодействат. От съчетаването на епос и лирика възникват лиро-епическите жанрове. Характерен пример е поемата „Хайдути“ на Ботев, която е лиро-епическа.
  Особено интересен жанр е баладата, която е лиро-епико-драматично произведение. Баладата е стихотворна творба с особена атмосфера на тайнственост и напрежение, в която се представя необикновено събитие, част от което е показана непосредствено като сцена с диалог, а героите са поставени в изключителни обстоятелства с трагични последици. Типичен пример за балада е „Неразделни“ на Пенчо Славейков.

Какво научих