При проектирането на технически обекти се налага изработването на графични изображения.

Какви видове графични изображения се използват в техниката?

Техническите обекти са обемни (триизмерни, 3D). Изобразяването на такива обекти върху равнина (например чертожен лист) се нарича проекция. Равнината, върху която се получава изображението, се нарича проекционна равнина.

Когато наблюдаваме реален предмет, всяко от нашите очи изгражда неговото двумерно изображение. Този метод за получаване на изображение се нарича централно проектиране.

Изображенията, получени по този метод, са най-близки до човешкото зрение. В тях присъства ефектът перспектива. Фотоапаратите създават подобни изображения, художниците също използват този метод за своите картини.

В изображенията, получени с централно проектиране, размерите на изобразените обекти зависят от разстоянието до наблюдателя. За да се избегне този недостатък, се използва методът на успоредното проектиране. При него проектиращите прави са успоредни помежду си.
  

Правоъгълното проектиране е вариант на успоредно проектиране, при който проекционната равнина е перпендикулярна на лъчите. По този начин се получават изгледите на обекта, които познаваме от 5. и 6. клас.

Освен за изобразяване на изгледи, методите за проектиране се използват и при изобразяване на триизмерни обекти.

Всяко изделие се придружава от различен вид документация – конструкторска, технологична, експлоатационна.

Конструкторската документация съдържа графични и текстови документи, необходими за изработване на изделието – чертежи, схеми, списък на съставните части, описание на принципа на действие и техническите характеристики на изделието.

Чертежите, включени в конструкторската документация, трябва да показват не само формата на детайлите и сглобените единици, но и техните размери. Съществуват стандарти, които определят начините и правилата за оразмеряване (нанасяне на размерите върху чертежа).

Нанесените на чертежа размери се състоят от няколко елемента – размерна линия, спомагателна линия, ограничителен знак (най-често стрелка) и размерно число. Размерните и ограничителните линии се чертаят с тънки непрекъснати линии.

Кои от линиите на изображението са размерни, кои – контурни и кои – осеви?

Размерната линия трябва да е успоредна на частта от контура на детайла, за който се отнася. Размерното число се поставя до размерната линия, приблизително по средата ѝ. При оразмеряване на дъги и окръжности се използват символите R (радиус) и Ø (диаметър), а при оразмеряване на резби – M. Оразмеряването трябва да е достатъчно за изработване на детайла, като не трябва да има излишък от информация (нанесени размери, които не са необходими). По възможност трябва да се избягва пресичането на размерните и спомагателните линии.

Достатъчно ли е оразмеряването на изображението? Има ли необозначени размери?

Начертайте в тетрадките си показания детайл в мащаб M 2:1.

Начертайте и оразмерете трите изгледа на детайла, показан на техническата рисунка.