Българското възраждане – епоха на промени

Българското възраждане – новото време на българите


Българското възраждане е една от най-славните страници на нашето минало. През 18. и 19. век българите започнали борба за просвещение на роден език, за независима църква и за освобождение на своето отечество. За българското общество настъпило ново време.

Промените започнали най-напред в градовете. Бързо се развили занаятите (абаджийство, железарство, копринарство и др.). Започнало изграждането на първите фабрики. Възникнали оживени пазари, където се разменяли стоки от страната и Европа.
В градовете били построени нови църкви, училища, часовникови кули, мостове. Улиците били настлани с камъни (калдъръм). Замогналите се българи изграждали големи къщи от камък и дърво, украсени отвън и отвътре. Мъжете започнали да носят панталони, а жените – рокли, шалове, шапки.
Появили се читалища, където възрожденските българи се събирали да четат книги и да изнасят театрални представления. Ръкописните книги били заменени с печатни. Започнали да излизат първите вестници и списания. Зографите рисували не само светци, а и всекидневния живот на българите.

Промени в селата


Българските села се променяли по-бавно в сравнение с градовете. Повечето селяни притежавали малки парчета земя. Някои се замогнали от търговията с жито и започнали да обработват земята с машини. Селяните живеели в малки къщи със сламени или каменни покриви. Улиците били кални и прашни.

Нещо интересно

Възрожденските българи се трудели от сутрин до вечер. Жените се грижели за къщата, отглеждали децата, тъчели платове, плетели дрехи за зимата. Мъжете работели на полето или в занаятчийските работилници. По-големите деца също помагали на родителите си.


Железарска работилница, худ. Ф. Каниц

Как протичали промените в града и в българското село?
Какви били различията в живота на възрожденските българи в града и селото?
Защо Възраждането е славна страница от нашето минало?

Мога да открия