Българите
в Османската империя

Животът на българите

Османското владичество променило коренно живота на българите. В продължение на почти 500 години българите живеели под господството на султана и османските господари. Те били част от безправното население, наричано рая (стадо).
Българите трябвало да работят за господарите османци, да им се подчиняват и да плащат големи данъци. Най-омразният данък за българите бил „кръвният данък“. Имали тежки задължения към господарите си – да строят без заплащане пътища, мостове, сгради. Затова те търсели спасение от натиска на чуждата власт, като напускали родните си земи. Преселването им било насочено към вътрешни и труднодостъпни планински райони. Там били далеч от османските господари.
Българите нямали право да участват в управлението и войската. Било им забранено да строят високи черкви с камбанарии. Те не можели да се обличат с цветни и красиви дрехи. Единствените им права били притежаването на къща с двор, говоренето на своя език и изповядването на своята вяра.

Българите и чуждата религия

Османската власт използвала различни начини за налагане на мюсюлманската вяра. На едни обещавала издигане в обществото, а на други – отпадане на някои данъци. Когато срещнели отпор за промяна на вярата, османците използвали насилие и жестокости.

 

На снимката вляво: вкопана в земята черква в село Арбанаси, Търновско

Устойчивостта на българското общество
Чуждата власт не успяла да сломи българите. Устойчивостта им се дължала на труда и обичта към родната земя. Опори на обществото били привързаността към семейството и рода, българският език, християнската вяра и спомените за славното българско минало. Българите вярвали, че като се опазят като народ, ще дочакат по-добри времена и свободен живот в собствена държава.

Нещо интересно

За събиране на кръвен данък султанът изпращал войници в християнските селища. Те подбирали здравите и красиви момчета и ги отвеждали далеч от родните им места. Там им налагали насилствено мюсюлманската вяра, чуждия език и обичаи. Така ги откъсвали от корените им. След години тези мъже ставали най-верните войници на султана. Наричали ги еничари.

Българите се трудели неуморно на полето, за да осигурят прехраната си. Вечер цялото семейство се събирало около огнището. В семейната среда децата усвоявали родния си език и християнската вяра, почит и уважение към по-възрастните от тях и към българските традиции. В неделя – деня за почивка, цялото семейство отивало на черква, където слушало наставленията на свещеника.

Мога да открия

♦ Кои забрани на османската власт направили живота на българите тежък?
♦ Кои били опорите на българското общество под османска власт?