Образуване
на Дунавска България. Държава
и общество

Първа българска държава

През 681 г. българите, част от славянските племена и част от потомците на траките се обединили и създали Първата българска държава. Тя се простирала между Стара планина на юг и река Дунав на север и затова е наричана още Дунавска България. Нейни съседи на север и запад били различни племена, а на юг – могъщата Византия. Начело на държавата застанал хан Аспарух, а за столица била избрана Плиска.
Неговият наследник хан Тервел укрепил и разширил новата държава. Делото му било продължено от хан Крум, който извоювал много победи на бойното поле. Най-славна била битката при Върбишкия проход през 811 г., в която великият владетел разгромил византийците. България укрепнала още повече при хан Омуртаг, който построил красиви дворци и крепости.

Обществото на Първата българска държава

В Първата българска държава най-важна била личността на хана. Той управлявал с помощта на боилите. Славяни и българи продължавали да живеят разделени на племена. Те обработвали земята, но при войни се включвали във войската. През 9. век хан Крум създал първите писани закони, еднакви за българи и славяни. Законите били строги и осигурявали ред в държавата. Хан Омуртаг продължил да обединява славяни и българи. В България били създадени области, ръководени от назначени от владетеля управители. 
Въвеждането на законите, общата войска и управление и ежедневните контакти сближавали славяни и българи.

Двете общества постепенно се превръщали в един народ.

♦ В коя година е създадена Дунавска България? Кои са владетелят и столицата ѝ?
♦ Защо Аспаруховите българи се обединили със славяните?
♦ Кои ханове разширили територията на Първата българска държава?
♦ Прочети писаните закони на хан Крум. Кои престъпления се наказвали най-строго?

Мога да открия

Ханове

Ако си се затруднил в откриването на информация за хан Маламир и хан Пресиян, натисни бутона „Прочети“.

Следи от миналото


Ако някой обвини някого, да не бъде слушан, а вързан и разпитан. И ако се намери, че той е лъгал, да се убие.

♦ Да не се дава на крадящия храна. И ако някой се осмели на това, да се вземе имота му.
♦ На крадящия да се строшат краката.
♦ И на всеки просещ да се дава според нуждите му, за да не би пак същият да проси.
                                                            Писмен източник за законите на хан Крум от 10. век