Радецки
Иван Вазов

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и „Радецки“ гордо плува
над златни вълни.

Но кога се там съзирва
Козлодуйский бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.

Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

Горд отпреде им застана
младият им вожд –
па каза на капитана
с гол в ръката нож:

– Аз съм български войвода,
момци ми са тез,
ний летиме за свобода
кръв да лейме днес.

– Туй го искам, не се моля:
всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!

А дружината запява
песен зарад бой
и байряка се развява
гордо с лева свой.

– Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята цалунете,
дето ще да мрем!