Българското възраждане

Какво представлява Българското възраждане. Дълги години след завладяването на България от османските турци животът на българите бил много тежък. Постепенно обаче положението им се облекчило. Българските села и градове ставали по-хубави. Занаятите процъфтявали. Българските търговци разнасяли произведеното от занаятчиите по близки и далечни страни. Там се запознавали с живота на други народи. Възприемали от тях нови идеи.

Сред българите се появил стремеж за обновяване на българските културни и държавни традиции. Първоначално те открили множество нови училища. След това се борили за възстановяване на самостоятелната българска църква. В същото време не преставали да се стремят към освобождение. По своя характер борбата на българите за свобода била по-решителна от предишните въстания и от действията на хайдутите. Времето, в което настъпили тези промени, наричаме Възраждане.

Първите възрожденци. Най-образованите и свободолюбиви българи станали пример за подражание на сънародниците си. Тези българи наричаме будители. Денят им се чества всяка година на 1 ноември. Първите народни будители са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и Петър Берон. Книгите, които те написали, представляват част от българската книжовност през Възраждането.

Паисий Хилендарски написал през 1762 г. „История славянобългарска“. В нея описал славното българско минало. Насърчавал хората да помнят своя род и език. От неговата история поколения българи се учили на любов към народа си. Достоен продължител на това дело е Софроний Врачански, който прави два преписа на Паисиевата история. Той призовавал българите да отхвърлят омразната османска власт.

През 1824 г. Петър Берон написал първия български учебник. Наричали го „Рибен буквар“, защото на корицата му имало рисунка на кит. В него Берон настоявал за откриването на светски училища. В тях специално подготвени учители трябвало да преподават на учениците много и различни знания. Това било нещо ново. Дотогава децата отивали в църквата или близкия манастир да се научат да четат и пишат, да смятат и да познават християнските книги. Учители им били монасите и свещениците. През Възраждането в българските земи били създадени стотици светски училища.

Въпроси и задачи

„Царственик“ на Христаки Павлович – учебникът по история на Българското възраждане

Христаки Павлович (1804 – 1848) е роден в град Дупница. Учи в различни известни по онова време български и гръцки училища. След като се изучва е поканен за библиотекар на Рилския манастир. През 1831 г. е изпратен да преподава в първото новобългарско училище в град Свищов. Там написва много книги, сред които е „Царственик или история болгарская“. Тя представлява преработено, допълнено и осъвременено издание на Паисиевата история. Книгата е отпечатан през 1844 г. и става учебник по история, по който са учили най-известните български възрожденци.