Картата и нейната „азбука“. Хората винаги са искали да опознаят земите, в които живеят, да научат повече за други места и народи. Но това не е лесно. За да си помагат при изучаването на света, хората създават различни карти. В миналото те са били неточни и са се правели на ръка, а сега се изработват с помощта на компютри и ни дават точна информация за местата, които изучаваме. На картата на България са изобразени планини, море, реки, градове, пътища и др. Те са в умален вид с различни цветове и знаци, наричани „азбуката“ на картата. 

Картата представлява много пъти умалено изображение на определена територия. (Виж приложението на с. 110 - 111.)

Ако искаме да видим и да разберем къде се намираме, как да стигнем до непознати места, да пресметнем разстояние между селища и др., трябва да се научим да „четем“ картата. Това става с помощта на условните знаци – точно определени цветове и фигурки, с които са означени различни обекти на картата. 

Например с кръгче (о) се отбелязват селищата, с триъгълниче (А) - планинските върхове, с черно квадратче (■) – местата, в които има въглища, а с този знак (=) се отбелязват пътищата. Върху картата се поставят и надписи - имена на градове, села, планини, реки и др. Със зелен цвят са показани ниските части, а с кафяв цвят – високите части на земната повърхност. Синият цвят показва реки, езера, морета и океани.

Картата и посоките на света. По картата можем да научим къде са разположени различни обекти,

как да стигнем до тях по най-лесния начин, да открием пътя, ако сме се загубили. Това става, като използваме основните посоки на света - север (С), юг (Ю), запад (З) и изток (И). Горната част на картата винаги показва посоката север, а долната - юг. Ако застанем с лице към картата и широко разтворим ръце, то лявата ръка ще сочи посоката запад, а дясната - изток. Често се налага да използваме и междинни посоки. Те са разположени между основните и се наричат североизток, северозапад, югоизток и югозапад.

От кого се използват картите? Картите са различни видове и са незаменим помощник на хората. Ето защо те се използват от учените, които изучават природата или народите по света, от пилотите на самолети, от корабните капитани, от строителите на пътища, от пътешествениците, от шофьорите и от всички, които искат да знаят повече за света.