На север страната граничи с плавателната р. Дунав, а на изток има широк излаз на Черно море. На юг и запад е оградена от поредица ниски и средновисоки планини. Дължината на държавната граница е 2245 km.

През страната ни преминават важни пътища от Европа за Азия, което определя географското ù положение като кръстопътно.

Те са естествените граници на България. На север р. Дунав е граница с Република Румъния. Простира се от устието на р. Тимок (най-северната точка на страната) до гр. Силистра. Дунав е най-пълноводната и единствената плавателна река у нас. Тя е важен воден път, свързващ ни с всички дунавски страни. Река Дунав е своеобразна стопанска ос. Около нея са разположени селища, заводи, построени са пристанища. По нея важни гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) са Русе и Видин, като край тях са построени и два моста, свързващи ни с Румъния.

Морската врата на страната към всички краища на света е Черно море. В черноморския бряг живописно са се врязали двата големи и удобни залива – Варненският и Бургаският. Тук са разположени и най-големите български пристанища – Варна и Бургас. Оттук потеглят и пристигат кораби, осъществяващи търговски връзки с много страни. Топлата морска вода, широките и красиви плажни ивици, гостоприемството са важна предпоставка за развитието на туризма. Нос Шабла е най-източната точка на България.

От гр. Силистра до района на нос Картал на Черно море е сухоземната ни граница с Румъния. През нея преминават важни пътища, свързващи България със страни от Северна и Източна Европа.

На югоизток България граничи с Република Турция – от устието на р. Резовска по северните възвишения на Странджа до с. Капитан Андреево, откъдето започва границата с Република Гърция. Тук преминава важна транспортна ос, свързваща Европа с Азия.

На юг границата с Република Гърция преминава от р. Марица през южните части на Родопите, където е и най-южната точка на България – вр. Вейката. Границата достига до билата на планините Славянка и Беласица. Тук са изградени няколко ГКПП, като с най-важно значение е Кулата.

На запад България граничи със Северна Македония и Република Сърбия. Границата се простира от вр. Тумба в планината Беласица до устието на р. Тимок. Най-западната точка е седловина край вр. Връшка чука в Западния Предбалкан. Тази граница е с важно значение за стопанството на страната. Тук важни ГКПП са Гюешево на границата със Северна Македония и Калотина на границата с Република Сърбия.

През дългата история на страната ни границите са се променяли многократно. В днешните си граници България има територия от 110 993,6  km², което представлява 22% от площта на Балканския полуостров. Изчислете какъв процент от континента Европа представлява територията на България.
Границите на страната не са променяни след Крайовската спогодба от 1940 г.

Географията започва да се изучава за пръв път в Софийския университет през 1898 г. Първи професор по география е Анастас Иширков. През XX век започва бързото развитие на географските изследвания. През 1918 г. е създадено Българското географско дружество.
Сред най-известните географи са Жеко Радев, Иван Батаклиев, Димитър Яранов, Анастас Бешков и др. И днес специалисти географи работят по редица въпроси, свързани с природата, населението, стопанството и екологичните проблеми на страната.

Река Дунав е нашата северна естествена граница с Румъния. Тя е втората по дължина в Европа – 2857 km. Водосборният ѝ басейн е над 800 000 km². Извира от планината Шварцвалд, протича в източна посока и е гранична река на няколко държави. По реката се превозват товари между дунавските страни. Тя е от особено важно значение за стопанството на страната ни. Тук са построени няколко големи пристанища – Русе, Видин, Лом, Свищов и др. Водите на реката се използват за напояване в Дунавската равнина. Развит е и риболовът – чига, есетра, сом и др. Дунав е и привлекателен туристически обект. С построяването на канала Рейн – Майн – Дунав, който бе открит през 1992 г., значението на реката нараства още повече.