Тази зона обхваща малка площ от полуострова в неговите северни и североизточни части – Дунавската равнина и най-долното течение на р. Дунав.
Почвената покривка е представена от най-плодородните почви в континента – черноземите. Покрай реките са разпространени алувиално-ливадните почви.

В растителната покривка се срещат някои степни тревни видове – коило, власатка, пелин, и малки горички от широколистни дървета.

От животинските видове широко разпространени са гризачите – мишка, лалугер, степен пор, а също змии и гущери.
В езерото Сребърна и устието на р. Дунав гнездят пеликани, патици, водобегачи. Срещат се много риби – моруна, сом, мряна, шаран.

Делтата на р. Дунав е заета от гъста труднопроходима влаголюбива растителност. Тук е създаден специален резерват за защита на специфичните растения и животни „Летя”.

Най-широко разпространени са широколистните видове. От храстите се срещат драката и люлякът.
Значителни площи от горите са изсечени и превърнати от човека в обработваеми земи.

Тук живеят елени, сърни, мечки, вълци, лисици, диви свине, зайци, змии, а от птиците – сови, бухали, кълвачи. Намалели са представителите на животинския свят в зоната.

Растителността е с твърди листа, бодли и дълбоки корени. Тя е представена от видове, характерни за Средиземноморието: кипарис, вечнозелен дъб, олеандър, бадем.

Животинският свят е представен от видове, разпространени и у нас. Те са лисици, костенурки, таралежи, сърни, чакали.
Оградните морета са богати на риба – сафрид, паламуд, а също на миди и скариди, които са поминък и храна за хората.

Изменението на природните елементи във височина най-добре се проследява в Динаридите, Олимп, Стара планина и високите планини на Македоно-Тракийския планински масив. Във високите части на планините под иглолистната растителност се образуват кафяви горски почви. Над тях са пасищата с планинско-ливадни почви. През лятото хората отглеждат животни на естествена паша.
Животинският свят е представен от диви кози, сърни, елени, мечка, вълк, диви свине, глухар.

От дълбока древност човекът използва природните богатства на Балканския полуостров. В миналото в зависимост от нуждите си той е преобразувал природата. Често е унищожавал безвъзвратно част от естествената растителност и животинския свят. На освободените територии е изградил своите селища, създал е обработваеми земи – Дунавската равнина, Скопската котловина, Адриатическото крайбрежие, Беломорската низина.

Добивът на полезни изкопаеми е нарушил големи площи около основните находища на въглища, рудни и нерудни изкопаеми. Построяването на язовири променя режима на реките и влияе върху рибното им богатство.

За опазването на природните забележителности на Балканския полуостров са създадени национални паркове и резервати във всички страни. По-големи от тях са „Дайти“ в Албания, „Пирин“ у нас, „Олимп“ в Гърция, „Летя“ в делтата на Дунав в Румъния, „Галичица“ в Македония, „Плитвички езера“ в Хърватия и др. В повечето балкански страни са създадени национални Червени книги, в които са описани защитените от закона растителни и животински видове.

Река Дунав разлива водите на своите около 300 притока в обширна делта – около 4000 km², която е сред най-интересните кътчета на балканската природа. Три са основните ръкави – Килийски, Сулински и Георгиевски. Дългият 63 km Сулински ръкав е основният, по който се извършва корабоплаването. Преди около 6500 години делтата е представлявала плитък залив на Черно море, но постепенно наносите на реката, които са около 80 млн. t годишно, запълват залива. Така постепенно се формира делтата на Дунав, която и днес продължава да настъпва към морето. Тук е устроен един от големите румънски резервати – „Летя“, обявен през 1938 г. Красива е влажната гора от ясен, бряст, липа – дърветата са обгърнати от увивни растения – дива лоза, повет, скрипка. Делтата на реката е малък „рай“ за птиците – щъркели, пеликани, гмурци, лебеди и много други.