Балканският полуостров е разположен в южната част на континента и се явява естествена връзка между Европа и Азия. Той е най-източният от трите големи южни полуострова. При протоците Босфор и Дарданели максимално се доближава до азиатския континент, а остров Крит е най-близо до Африка. В миналото това важно ключово географско положение на полуострова е било причина за воденето на кръвопролитни войни.

На север Балканският полуостров има широка връзка с континента. Границата от запад на изток преминава от Триесткия залив в Адриатическо море по течението на р. Соча, р. Идрия и р. Сава, след което следи течението на р. Дунав до вливането ù в Черно море. То е естествена граница на полуострова на изток. На юг Балканският полуостров опира до Мраморно и Егейско море, а на запад – до Йонийско и Адриатическо море. Дължината на полуострова е около 1250 km, а широчината му е 930 km.

В посочените граници Балканският полуостров заема площ от 505 000 km². Сравнете големината и крайбрежието на Балканския полуостров с тези на Скандинавския.

Дългото и сложно развитие на релефа на Балканския полуостров е довело до образуването на много острови, заливи, протоци и полуострови. Само островите са над 21 500.
На изток, юг и запад бреговете на полуострова се отличават със специфична брегова линия.

Западното крайбрежие на Балканския полуостров е силно разчленено. В най-северната част са разположени Триесткият залив и полуостров Истрия. На югоизток от тях успоредно на брега се простират множество острови, които представляват части от потънала суша. Отделени са от сушата и помeжду си с тесни протоци. Този тип бряг е наречен далматински на името на историческата област Далмация. Най-големи острови тук са Црес, Хвар, Корчула. Бреговете на Йонийско море също са силно изрязани. Най-дълбоко вдаден е Коринтският залив. Тук през Коринтския провлак е прокопан канал, свързващ Йонийско с Егейско море.

На юг в Средиземно море са разположени полуостров Пелопонес и о. Крит. Те са със силно разчленени брегове. Най-големи заливи в Егейско море са Струмският и Солунският. Най-значителен по площ е Халкидическият полуостров. На него е разположена Света гора или Атон с много православни манастири. Едни от най-известните са Зографският и Хилендарският. Те са свързани с историята на народа ни. Егейско море е изпълнено с многобройни острови. По-големи са Евбея (Евия), Тасос, Самотраки, а от островните групи – Северни и Южни Споради, Цикладски острови и др. В тази част на Европа са се зародили и са достигнали високо равнище редица древни култури.

На изток бреговата линия на полуострова от устието на р. Дунав до Босфора е по-слабо изрязана. Тук най-дълбоко се вдава в сушата Бургаският залив, а полуостровите и островите са малко.

На 48 km южно от о. Крит се намира малкият скалист остров Гавдос. Там живеят едва около 150 души. Островът заема особено място в географията на Европа. Той е най-южната островна точка на континента, разположена на 34°48' с.ш.

Между Коринтския залив и залива Сароникос в северната част на полуостров Пелопонес е прокопан известният Коринтски канал. Той съединява Йонийско и Егейско море. Дълъг е 6,4 km, широчината му достига 24,5 m, дълбочината му е 8 m. През него преминават по-малки плавателни съдове с водоизместимост до 5000 t. Стръмните му брегове са високи до 40 m. Понякога те се срутват и затрудняват движението по канала. Погледнат от преминаващия над него мост, каналът прилича на дълбок ров, запълнен с вода.

Остров Крит заема особено място в географията и историята на Балканския полуостров. На територията му от 8,3 хил. km² живеят над 600 000 души. Освен като център на една от най-старите европейски култури – критско-микенската, островът е забележителен и с удивителната си природа. Климатът му е близък до северноафриканския. Това позволява тук да се отглеждат финикови палми, банани, смокини, лозя, цитрусови плодове, маслини. В планините много добре е развито животновъдството. Естествената растителност е представена от кестен, чинар и малки иглолистни гори.