Континентът Европа е разположен изцяло в Северното полукълбо. Малка част от територията му се намира на запад от началния меридиан – Гринуичкия. Европа е обградена от три страни с водни басейни – океани и морета. Те улесняват връзките ù с другите континенти.

Европа и Азия представляват единна суша, наречена Евразия. Древногръцките географи първи въвеждат названията „Европа“ и „Азия“, като ги заимстват от финикийските думи „ереб“ – залез, и „асу“ – изгрев. Границата между двата континента е твърде условна. От север на юг тя е прокарана от Северния ледовит океан по източното подножие на планината Урал. Следи течението на р. Емба, прекосява северната част на Каспийско море и достига устието на р. Курà. Преминава по билото на планината Кавказ и през Черно море достига до протока Босфор. На юг границата продължава през Мраморно море, протока Дарданели, южно от остров Крит и през Туниския проток достига до протока Гибралтар.

С площ от 10,5 млн. km² Европа е по-голяма единствено от Австралия. Тя е около 4 пъти по-малка от Азия. Европа е малка по площ, но с голям принос в световното стопанство, политика и култура.

В сравнение с останалите континенти Европа има най-силно разчленена брегова линия. Вътрешноконтиненталните морета са няколко, а заливите се вдават дълбоко в сушата, което води до образуването на много полуострови и острови. Те заемат почти 1/3 от площта на континента.

В западната част на Европа няма места, отдалечени на повече от 700 km от моретата, а на изток – на повече от 1600 km.

В северната част на Европа е разположен най-големият полуостров на континента – Скандинавският. Площта му е почти 8 пъти по-голяма от тази на България. Западните му брегове са стръмни и скалисти, прорязани от много заливи.
На югоизток от него е разположено Балтийско море, в което се намира големият Ботнически залив.
На север от полуострова са Баренцово море и дълбоко вдаденото в континента Бяло море, на запад – Норвежко, а на юг – Северно море. Тези морета са сравнително плитки, богати на риба и удобни за корабоплаване.

На запад в Атлантическия океан се намират Британските острови. Те са отделени от континента чрез протока Ламанш. Най-големи сред тях са островите Великобритания и Ирландия. Океанът се вдава дълбоко в континента и образува най-големия му залив – Бискайския. На юг от него по западното крайбрежие на Пиренейския полуостров брегът се характеризира с редуване на носове и дълги тесни лъкатушни заливи. Към Европа се отнася и един от най-красивите острови, известен с удивителната си природа – Исландия.

В Средиземно море се вдават три големи полуострова – Пиренейският, Апенинският и Балканският, а най-големи острови са Сицилия, Корсика, Сардиния и Крит.

Първите сведения за географията на нашия континент черпим от неуморимите мореплаватели и пътешественици – финикийците. Преди повече от две хиляди години те са познавали южното крайбрежие на Европа. Преминавайки Гибралтар, те опознават и западните брегове на Пиренейския полуостров.
По-късно древните гърци проникват в Черно море, достигат и опознават устията на реките Дунав и Днепър, Кримския полуостров, подножието на Кавказ и дори виждат бреговете на Каспийско море.

Постепенното опознаване на географията на континента дава на хората нови знания за природата, населението и културата му. Стимулира развитието на картографията. Новите открития спомагат за развитието и на стопанската дейност в Европа. Именно тук са най-древните останки от първите цивилизации на човечеството.

Най-северната точка на континента (без островите) е разположена на Скандинавския полуостров – нос Норкюн (71°09' с.ш.), а най-южната е на Пиренейския полуостров – нос Тарифа (Мароки) (36°58' с.ш.). Най-западната точка също е разположена на Пиренейския полуостров – нос Кабу да Рока (9°31' з.д.), а най-източната точка е заливът Байдарацкая губа (67°20' и.д.).

Гибралтарският проток е една от морските врати на Европа. Древните гърци го наричали Херкулесовите стълбове. Единият от тези стълбове е известната Гибралтарска скала, висока 429 m, а другият стълб се намира на отсрещния африкански бряг и се нарича Джебел Муса. Протокът се е образувал при потъване на земната кора. Широчината му варира от 13,5 до 44 km, а дължината му е 65 km. Най-дълбоката точка лежи на 1185 m.
Важното военно и стопанско значение на протока е било причина за воденето на няколко войни. Повече от три века Великобритания и Испания спорят за контрол над протока и крепостта, изградена на европейския бряг. Тук се намира колонията крепост Гибралтар с площ 6,5 km² и с население около 30 000 души. От началото на XVIII век тя е под управлението на Великобритания.