Момичетата на Весела Димитрова изиграха съчетанието си с две въжета и три топки без грешка и получиха оценка 18,650. За съчетанието си с 5 обръча на 7 април 2017 г. грациите ни получиха 18,700. Така с обща оценка 37,350 те се поздравиха с първи значим медал в кариерата си.

Домакинките от Италия останаха на второ място с обща оценка 36,800. Трети са представителките на Украйна с 34,600. Фаворитките от Русия останаха пети. Оценките за трудност, които получиха нашите момичета и за двете си съчетания, са 10,000, съобщиха от Българската федерация по художествена гимнастика.

Днес са финалите на отделните уреди за ансамблите и за индивидуалните гимнастички.  Българската федерация по художествена гимнастика съобщи, че състезанията започват от 14 часа...

Из интернет

„Златни момичета“ е прието да се нарича поколението състезателки по художествена гимнастика, които представят България в периода от 1976 до 1999 г., когато начело на националния отбор стои треньорката Нешка Робева...

Из енциклопедия

Чрез текста: „Пак българки, пак златни!“ се цели да се сподели информация за актуално събитие – победа за новия български ансамбъл по художествена гимнастика. Текстът въздейства върху мислите и чувствата на хората – кара ги да изпитват гордост. Предназначен е за разнообразна читателска публика. Общуването с нея е непряко – посредством интернет, който е посредник, т.е. медия – средство за масова комуникация. С помощта на интернет медийният текст „Пак българки, пак златни!“ достига до широки обществени среди.

Подборът и използването на езикови средства в медийния текст зависи от неговото предназначение:

• в медийни текстове с предназначение да информират преобладава употребата на имена и на съобщителни изречения;
• в медийни текстове за постигане на въздействие преобладават изрази с преносна употреба, реторични въпроси, възклицателни и подбудителни изречения.

1. Приложете наученото за медийните текстове, като напишете за училищния вестник информационна бележка за проведена среща с поет или писател във Вашето училище.

Основни изисквания за съставяне на информационна бележка:

• Заглавието на текста: заглавието на текста трябва да е кратко, да съдържа ключови за представеното събитие думи и в същото време трябва да провокира читателския интерес.
• Съдържателната страна на информационната бележка: съдържанието на текста трябва да дава кратък, но изчерпателен отговор на следните въпроси:
  • Какво е събитието?
  • Кога се е провело?
  • Къде се е провело?
  • Кои са участници в него?
• Подборът и използването на езикови средства: информационната бележка трябва да представи в сбит вид информация, която да е изчерпателна и интересна. От изключително значение са подборът и използването на езиковите средства. Фактите се означават с думи в пряко значание. Точно се назовават лицата, времето и мястото на събитието. Глаголите са в 3 л., минало свършено време. Използват се съобщителни по цел на изказване изречения.
• Особености на информационната бележка: особеностите на информационната бележка като медиен текст са свързани с изискванията за изграждането ѝ – актуалност на събитието, обективност при представяне на случилото се и краткост на информацията.

2. Приложете наученото за медийните текстове, като напишете за училищния вестник репортаж за тържество в класа, посветено на Деня на народните будители.

Основни изисквания за съставяне на репортаж:

• Заглавието на текста: заглавието на текста трябва да е кратко, да съдържа ключови за представеното събитие думи и в същото време трябва да провокира читателския интерес.
• Съдържателната страна на репортажа: съдържанието на текста трябва да дава изчерпателен отговор на следните въпроси:
  
  • Какво е събитието?
  • Кога се е провело?
  • Къде се е провело?
  • Кои са участници в него?
• Подборът и използването на езикови средства в репортажа: актуалното събитие се представя като разказ за някакава случка и в него се съчетават повествование и описание. Трябва да се спазва последователността на протичане на действието. Събитието се разкрива от позицията на свидетел на случилото се и авторът може да изрази своята оценка, да изкаже мнението си. Използват се езикови средства с емоционално въздействие. Глаголите са в 3 л., мин. св. време.
• Особености на репортажа: особеностите на репортажа като медиен текст са свързани с изискванията за изграждането му – актуалност на събитието, образност и емоционалност на изказа.

Вестник „Журналист“ е резултат от усилията на участниците в кръжока „Млад редактор“ в 190 училище в град София. Седмокласниците решават да направят нещо интересно. Преди време е имало издаден един брой – за началото на учебната година, който е достигнал до много малко ученици. Целта на младите журналисти сега е друга – в новия вестник да има не само интригуващи материали, но и оригинално оформление, илюстрации, карикатури. Тогава на помощ идва компютърът. Красимир Момчилов от 7. клас си спомня:

– От 5-годишен се занимавам с компютри, вкъщи разполагам с доста съвременна техника. Идеята да направим вестника по нов начин, със съвременни дизайнерски решения, беше обсъдена в кръжока и след като събрахме материалите, аз ги обработих.

Участниците в кръжока с гордост споделят как е бил посрещнат вестникът в училището. Интерес са предизвикали любопитните факти, фантастичният разказ, занимателните въпроси и задачи, рекламните материали на последната страница.

– Вестникът стана! – казват седмокласниците с чувство на удовлетворение.

Лесно ли се прави вестник?

– Никак не е лесно! – включва се Веско и след кратка пауза добавя:

– Всъщност трудностите бяха свързани с това, че материалите за вестника трябваше да съобщават нещо ново и едновременно с това да са написани интригуващо. Само тогава нашите съученици ще потърсят и следващия брой.

– Колко пъти сме се събирали да се научим как се прави вестникът! – допълва Ваня. – Имахме практическо занятие по художествено оформление, запознахме се с различни шрифтове. Редактирахме заедно репортажа на Петя за училищния карнавал.

Учениците махват за сбогом.

Из печата

1. Защо заглавието на текст А е „Лесно ли се прави вестник?“? Предложете друго подходящо заглавие.

2. Какво е предназначението на второто заглавие на текст А? Защо е отпечатано с друг шрифт?

3. Като имате предвид информацията от текст А, отговорете писмено в тетрадките си на следните въпроси:

Какво се случва?

Кога се случва?

Къде се случва?

Кои са участници в общуването?

4. Кои особености на медийния текст откривате в текст А? Посочете конкретни примери.

5. Запишете в тетрадките си изрази, чрез които текст А: 1 група: информира читателите; 2 група: въздейства на читателите.

6. Какво означава изразът съвременни дизайнерски решения?

7. Докажете, че текст А е създаден, за да бъде използван при общуване чрез средство за масова комуникация.

8. Определете вида на текст А – интервю, репортаж или информационна бележка. Обосновете се.

9. По какво си приличат и по какво се различават текст А и текст Б? Сравнете двата текста по тема, заглавие, обем, наличие или липса на пряка реч, употреба на изрази с преносно значение.

10. В текст А подробно се представя процесът на създаване на ученическия вестник. Защо в текст Б такава информация липсва?

11. Характеризирайте особеностите на текст Б, като отбележите с „да“ или „не“ на правилното място. информативност въздейственост актуалност обективност образност емоционалност краткост диалогична форма

12. Определете вида на текст Б.

13. Като имате предвид двата текста, напишете вие медиен текст, с който да разпространите информацията за новия ученически вестник. По какво вашият текст ще прилича на текстовете А и Б и по какво ще се различава от тях?

– Тъй като наближават три почивни дни и много граждани са предпочели да пътуват извън големите населени места, трафикът в момента навсякъде е доста интензивен.

– Какво ще посъветвате шофьорите?

– Да карат внимателно и да спазват правилата за движение.