Есенно-зимни обичаи и празници
Традиционният български фолклор е нашето народно творчество: литературно (приказки, легенди, поговорки, гатанки и др.), музикално, танцово, обреди и обичаи, народни занаяти и облекла. Предавал се е по устен път от поколение на поколение.
Традиционният български фолклорен календар включва: празници и обичаи, свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните; родови празници и обичаи; семейни обичаи и обреди.
Димитровден, 26 октомври – есенен празник, отбелязващ края на сезонните полски работи. Играе се Димитровденско хоро.
Архангеловден, 8 ноември. Почитаме Архангел Михаил – пазител на душите и борец против злото.
Щилиан, 26 ноември. Празнува се за здравето на децата. Жените не работят, за да не боледуват децата. Вари се царевица, месят се питки и се раздават на махалата.
Андреевден, 30 ноември. Извършват се обичаи за добра реколта, здраве на семейството и животните. Народът вярва, че дните започват да нарастват – „едреят“.
Варвара, 4 декември. Празнува се за здравето на децата. Жените извършват редица обреди, за да предпазят децата си от болест, най-вече от Баба Шарка. Правят питки, намазани с мед и ги раздават за здраве.
Никулден, 6 декември. Празнува се Рибни свети Никола, който според народното поверие ходи по моретата, реките и езерата и пази хората от потоп и удавяне. За празничната трапеза се подготвя шаран или друга риба, опечена в тесто.
Игнажден, 20 декември. На този ден идва полазник, за да благослови дома. Обикновено всяко семейство си има полазник от предишни години, който е донесъл късмет в къщата. От Игнажден започва подготовката за Коледа.
Коледа, 25 декември. Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Иисус Христос.
За празника Васильовден, 1 януари, са характерни празничната новогодишна трапеза и обичаят „Сурвакане“.
Йордановден – Водици, Богоявление, 6 януари, извършват се обреди за здраве и плодородие. Характерен момент на празника е хвърлянето на кръста във водата и неговото изваждане, обредно къпане за здраве.
Ивановден, 7 януари. На този ден младоженците почитат кумовете си с погача, бъклица и печено пиле. В някои краища се извършва т. нар. обред „побратимяване“.
Трифоновден, 1 февруари. Почита се Свети Трифон – покровител на виното и лозята. Лозарите извършват ритуал за зарязване на лозята с цел плодородие и берекет.