Салонни и фолклорни танци
Танцът и музиката се появяват още в Древността като едно неделимо цяло. Чрез движение и звук, хората пресъздават най-често трудови дейности, магически ритуали, заклинания, ритъм. С развитието на цивилизациите се променя връзката между двете изкуства. Музиката става все по-самостоятелна, а танцът все по-обобщен и изискан. Постепенно танците се разделят на фолклорни, с по-непосредствена, буйна и темпераментна музика, и салонни, изразяващи изящество и финес. Първите често се играят на площада, на всенародни празненства, а вторите намират място в замъците на аристократите за забавление и при важни церемонии. Салонните танци се зараждат на основата на фолклорните.
През XVII–XVIII век в европейските салони се танцува алеманда, сарабанда, менует, гавот, жига, полонез и др.
🎧 Менует, ми мажор, опус 13
музика: Луиджи Бокерини
🎧 Гавот из Оркестрова сюита № 3
музика: Йохан Себастиан Бах
♫ Опитайте се да отмервате метрума на менуета и гавота.
Менуетът е френски танц в размер 
и умерено темпо. През XVII век, по времето на Луи XIV става танц от френския двор – плавен и грациозен, с много поклони и реверанси и разнообразни фигури. 
Гавотът е френски танц в размер 
с изящен и жизнерадостен характер в умерено темпо.
🎧 Полонез, сол минор
музика: Фредерик Шопен
Полонезът е полски танц в размер и умерено темпо и тържествен характер. Танцуващите се движат плавно и величествено. С този танц са се откривали селските празници, а по-късно и баловете в дворцовите зали. Характерен ритъм на полонеза е 
През XVII–XVIII век сюитата се утвърждава като един от основните инструментални жанрове, включваща танци от различни националности.