Първи български композитори

Първите български композитори живеят и творят след Освобождението на България. Получават музикално образование в чужбина, след което се връщат в България и работят като учители по музика, диригенти на училищни и читалищни хорове и оркестри, за които пишат своите песни, маршове, опери, оперети, симфонии.
Творчеството им е дълбоко свързано с фолклора, композиторите често „цитират“ народните песни като теми в своите произведения. Популярни по това време са „китките“ от народни песни за хор и за духов оркестър.

Емануил Манолов (1860–1902)
Роден е в град Габрово. Работи като учител по музика в Казанлък. Автор е на много училищни и хорови песни, най-популярна е песента „Татковина“. Написал е първата българска опера „Сиромахкиня“ по текст на Иван Вазов. Операта е поставена за първи път през 1899 г. в град Казанлък.

Добри Христов (1875–1941)
Автор е на повече от 400 песни, на църковна и хорова музика, на произведения за симфоничен оркестър – две балкански сюити, тържествена увертюра „Ивайло“. Той е един от първите български теоретици с научни трудове върху особеностите на българската народна музика. Музикалното училище в град Варна носи неговото име.

Александър Морфов (1880–1934)
Александър Морфов е автор на повече от 40 военни марша и патриотични песни. Изобретател е на нов вид флейта, която се произвежда от италианската фирма „Рампони“, и на нов инструмент – „Орфеин“, с тембър на виола и виолончело.