Сватба
Сватбата е едно от най-значимите събития в живота на някогашните българи. Тя обхваща няколко основни предсватбени ритуала: годеж, приготвяне на обредни хлябове, наречени „засевки“, приготвяне на сватбеното знаме, плетене на косите на невестата, обличане, приготвяне на венец, моминска вечер, бръснене на младоженеца.
Песните, съпровождащи тези обреди, се наричат „протоколни“ – не са тъжни, излъчват сериозност и сдържаност. В текста им се описва съответното ритуално действие. Женитбата се предхожда от „сватосване“. Майката на момчето или друга жена „сватовница“ договарят в дома на момичето бъдещия годеж с родителите. Той трае често два–три месеца, рядко до една година. По обичай родителите на момчето приготвят сватбената дреха на булката, младоженецът се грижи за собственото си облекло. Кръстницата, или кумата, дава булото, което в различните краища на страната има различни цветове, предимно червено или жълто, по-късно бяло.
🎤 Седнала е Яна
народна песен
Седнала е Яна в градинка под дюле
да си везе Яна шити бели поли.
Над Яна хвръкнаха два сиви гълъба,
два сиви гълъба, три бели лебеда.
Листи порониха над Янино скуте,
Яна майце дума: „Мале, стара мале.
Я подай ми, мале, сребърната стрела,
да застрелям, мале, два сиви гълъба.“
Гълъб отговаря: „Гугум, гугум, Яно,
не сме дошли, Яно, стрелба да ни стреляш.
Най-сме дошли, Яно, хабер да ти носим,
сватове да срещаш, млади годежари.“
🎧 Я изгрей, изгрей ти, ясно слънце
народна песен,
изпълнява: Калинка Вълчева
Сватбата се предхожда от „калесване“ – официално поканване на сватбарите от две или повече момичета с бъклица вино. Названията на сватбеното знаме са различни – пряпор, фъркулица, байрак. Правенето му зависи от местната традиция. След него върви сватбеното шествие. То представлява дълга пръчка със забодена на върха ябълка, към нея се прикрепват босилек, пешкир и червен плат. Когато се прави байракът, зълвите пеят: „Я стой, почакай, ясно слънце, да си ушием ален байрак“.
Деверът откупва байрака от зълвите и повежда хоро на песента „Вода тече, вода тече“. Закачват знамето като знак, че в дома ще има сватба. Правенето на сватбеното знаме често се съчетава със „засевките“ или те се провеждат непосредствено след приготвянето му. Сватбеният хляб се прави с брашно, което се пресява през три сита, слагат се красиви релефни изображения, наричани меденици и краваи, и винаги се започва с песен:
Сбирайте се, моми и невести,
дайте сита и ситни решета
да сееме жито юнаково,
да търсиме пръстен за юнака
да е сърце юнаку на място.
Плетенето на косите на невестата, което се извършва от момите, е винаги в бащиния ѝ дом и символизира преминаването ѝ от моминство към положение на омъжена жена. Разплитането, миенето и заплитането на косата стават в деня преди венчавката. На сплитането на косата на момата отговаря бръсненето на младоженеца, извършвано, преди да се вземе невестата от дома ѝ. То символизира края на ергенството. По време на бръсненето музиката свири, което е знак, че сватбарите са вече готови за тръгване.
Сватбените ритуали са: тръгване за кума, за невестата, посрещане на сватбарите в дома на невестата, прибулване на булката, извеждане от дома ѝ, посрещане на невестата в дома на младоженеца. Вземането на невестата се предхожда от вечери на раздяла в двата дома – моминска и момкова вечер. В дома на момата се разглежда чеизът. Пеят се тъжни песни, свързани с раздялата на момичето с нейните дружки и роднини. В дома на момчето настроението е приповдигнато, изпълняват се инструментални мелодии. Прибулването на невестата заема централно място. Докато се прибулва булката, няколко жени пеят „Га са находи, моме, герджин моминство“. Докато продължава прибулването, обуването, захранването на младоженците, се предава сватбеното дръвце (кумовото дръвце) на кума от момите, които са го правили. С много вълнение и противоречиви чувства е свързан ритуалът за „разплакване“ на булката, когато я вземат от бащиния дом. Това е силно емоционален момент.
На тръгване ръсят младоженците и сватовете с жито. Деверът гръмва с пушка и това е знак, че сватбата тръгва. Широко застъпена по българските земи е практиката по пътя за църквата сватбата да премине през вода. Ако по пътя няма река, сватовете спират на кладенец или чешма. Водата е символ на границата, определяща преминаването на невестата от свое в чуждо пространство. По пътя към дома на момъка се играят кръшни хора. Сватбеното шествие винаги се е придвижвало с музика, веселието у „момкови“ било немислимо без гайда, тъпан или други инструменти. Важни моменти са посрещането на невестата в дома на младоженеца от неговите родители, даряването на сватбарите, сватбената трапеза и др.
Следсватбените ритуали са: разбулване на булката, водене на невестата за вода, повратки (на гости в дома на невестата) и др.
🎤 Стъпяй, пристъпяй
народна песен
Стъпяй, пристъпяй, булчице млада,
стъпяй, пристъпяй, назад не гледай. /2
Назад не гледай към равни двори –
към твойта малка цветна градинка. /2
Назад не гледай към твойте дружки,
към твойта малка пъстра премяна. /2
Че се прощаваш с мила майка,
с мила майка, със стари тейко. /2
Стъпяй, пристъпяй, булчице млада,
стъпяй, пристъпяй, назад не гледай. /2
Ти ще ми идеш във чужди двори,
във чужди двори на чуждо село,
на чужди хора име да правиш.
ОБОБЩЕНИЕ
■ Сравнете традиционната народна сватба със съвременната и потърсете общи моменти. Изтъкнете различията и дайте оценка – по отношение на музиката, песните, действията, облеклото, даровете и др.
■ Може ли според вас да се поучим и днес от народната сватба?
■ Разкажете за сватба на ваши близки, на която скоро сте присъствали. Каква беше музиката – песни, инструментални мелодии, кой ги изпълнява?
■ Знаете ли други обреди, при които пеенето на песни да е „женска работа“?