Сонатна форма
Сонатната форма се развива в творчеството на виенските класици Хайдн, Моцарт и Бетовен през втората половина на XVIII век. Тя има богати възможности за пресъздаване на идеи и преживявания, на конфликти и драматизъм. Типично за нея е съпоставянето на две контрастни по характер музикални теми.
Построена е от три основни дяла: експозиция, разработка и реприза.
В експозицията се излагат за първи път двете теми, обикновено контрастни по характер.
В разработката темите се противопоставят и развиват до изграждане на кулминация.
Репризата представя отново темите от експозицията. След напрежението в разработката тя връща устойчивостта на формата. Така се обобщава и утвърждава цялостният музикален образ.
Често сонатната форма започва с кратко въведение и завършва със заключение, наречено кода.
🎧 Соната за пиано № 5 – I част
музика: Лудвиг ван Бетовен
♫
■ С помощта на учителя проследете структурата на сонатната форма.
■ Определете характера на двете теми в първия дял на сонатата.
■ Кой от принципите в музиката е водещ?
Сонатната форма намира приложение в първите, а понякога и в другите части на циклични музикални произведения.
През втората половина на XVIII век в инструменталните жанрове се утвърждава определена цикличност в произведенията. Тя представлява редуване на 4 или 3 части, обединени от общ художествен замисъл. Позната е под името сонатно-симфоничен цикъл и по оригинален начин пресъздава различни страни от действителността: драматична, лирична, битова.
Соната е музикално произведение за един инструмент или за инструмент със съпровод на пиано. Състои се обикновено от три части: бърза, бавна, бърза. Най-често първата част е в сонатна форма.
Появява се още през ХVІ век и претърпява дълга еволюция.