Ърнест Ръдърфорд е новозеландско-британски физик. Смятан е за баща на ядрената физика.
Роден е през 1871 година в Спринг Гроув, Нова Зеландия, в семейството на фермери, преселници от Англия. Учи в училището Хейвлок, а след това – в Кентърбърийския колеж. След завършването си е удостоен със стипендия за Кеймбриджкия университет, където три години се занимава с изследователска работа под ръководството на Джоузеф Джон Томсън, който е откривателят на електрона и един от най-видните учени по онова време. Там той се заема със серия експерименти, основаващи се на резултатите, постигнати от Анри Бèкерел – откривателя на естествената радиоактивност. Ръдърфорд забелязва, че при разпадането на урана се излъчват три вида лъчи: положително заредени, които той нарича алфа (състоят се от два протона и два неутрона); отрицателно заредени, наречени бета (състоят се от един електрон); и неутрално заредени, наречени гама лъчи.
През 1903 година разработва теорията на радиоактивния разпад и открива, че когато един атом излъчва алфа- или бета-лъчи, той се превръща в атом на друг химичен елемент. За тези си изследвания Ръдърфорд получава Нобелова награда за химия през 1908 година.
На следващата година заедно със свои студенти провеждат експеримент, като обстрелват с алфа-частици златно фолио с различна дебелина, при което измерват какво е отклонението на алфа-частиците спрямо първоначалната им траектория. Резултатите показват, че някои от частиците рикошират в обратна посока. Това го навежда на мисълта, че в центъра на атома трябва да има положително заредено ядро, а в орбити около него би следвало да се движат отрицателно заредените електрони, подобно на Слънчевата система, където в центъра ѝ се намира Слънцето, а планетите се движат в орбити около него. Този модел е наречен по-късно планетарен модел на атома.
През 1919 година ученият открива, че ядра на азот, бомбардирани с алфа-частици, се превръщат в ядра на кислород, което е първото в света изкуствено превръщане на един химичен елемент в друг. С това Ръдърфорд осъществява вечната мечтата на алхимиците за превръщане на едно вещество в друго. При протичане на тази реакция се отделя и един протон, който по това време е непознат на науката, но на следващата година Ръдърфорд забелязва, че тази частица е същата, като ядрото на водорода, и се досеща, че това трябва да е нова фундаментална частица, която я кръщава протон.
Умира през 1937 година на 66-годишна възраст в Кеймбридж. В негова чест е наречен химичният елемент с пореден номер 104 – ръдърфордий.