Слънцето ни дарява със светлина и топлина, благодарение на които е възникнал животът на Земята. Какъв е източникът на тази огромна енергия, която излъчва Слънцето? Може ли тя да се изчерпи? Докога Слънцето ще свети?

Векове наред тези въпроси са вълнували и продължават да вълнуват хората.

Слънцето е най-близката до нас звезда. Намира се на 150 млн. км от Земята. То представлява гигантско кълбо от нагорещени газове – предимно водород и хелий (фиг. 1). Масата му е 333 000 пъти по-голяма от масата на Земята, а в обема му биха се побрали 1 300 000 земни кълба. Слънцето е много по-голямо не само от Земята, но и от всички планети, взети заедно. Тяхната обща маса е само 1/750 част от слънчевата маса. Мощното гравитационно привличане, дължащо се на огромната маса на Слънцето, е причина всички останали тела в Слънчевата система да обикалят около него.

Температурата на повърхността на Слънцето е 6000°С, а в ядрото му – около 15 000 000°С.

Високата температура в недрата на Слънцето е благоприятно условие за протичане на реакция, при която от леките ядра на водорода се синтезират по-тежки ядра на хелий. При тази реакция се отделя огромно количество енергия, която Слънцето излъчва в околното пространство.

Макар че другите звезди изглеждат като малки светещи точки на небето, всъщност те са гигантски нажежени газови кълба, като Слънцето. Причината да изглеждат толкова малки са огромните разстояния, на които се намират от нас.

Известните единици, като метърът и километърът, са твърде малки за измерване на тези разстояния. Подходяща единица за измерване на разстоянието до звездите е светлинната година (св. год.) – това е разстоянието, което светлината изминава за една година, движейки се със скорост 300 000 km/s. Най-близката до Земята звезда след Слънцето, Проксима от съзвездието Кентавър, е на разстояние 4,2 св. години. Другите звезди са отдалечени на десетки, стотици и хиляди светлинни години.

Звездите се различават по размери (фиг. 2). Съществуват звезди, които са много по-големи от Слънцето. Ако си представим например звездата Бетелгейзе на мястото на Слънцето, нейната повърхност би стигала до орбитата на Марс. Има и звезди, които по размери са много по-малки от Слънцето – техните радиуси са само няколко km.

Температурите на повърхността на звездите варират от 2000°С до 50 000°С. В зависимост от температурата звездите имат различен цвят. Най-горещите звезди във Вселената са сини, а относително най-хладните – червени (фиг. 3). Нашето Слънце е жълта звезда.

Звездите не са вечни. Те се раждат, еволюират и накрая „умират“. Продължителността на живота им зависи от тяхната маса. По-масивните звезди живеят по-кратко.

Изчисленията показват, че Слънцето ще изчерпи своя запас от ядрено гориво след около 5 млрд. години. Тогава то ще престане да свети.

Ние сме създадени от пепелта на звездите! Сигурно ще се изненадате, ако узнаете, че всяка молекула в човешкото тяло съдържа в себе си атоми от избухнали някога звезди.

Eнергията, която се излъчва всяка секунда от Слънцето, е 10 000 пъти повече от енергията, която е произвело човечеството през цялата история на своето съществуване.