Романтизъм – галерия композитори

  Франц Петер Шуберт
  Шуберт оставя огромно творческо наследство – около 1500 произведения, между които 600 песни, 9 симфонии, 15 струнни квартета, 22 клавирни сонати, миниатюри, танци и др.
  Основен жанр в творчеството на Шуберт е песента, а опоетизираният народен танц намира своето отражение в създадените от него инструментални миниатюри – емпромптю и музикален момент. Песенността прониква и в камерната му музика, и в големите инструментални жанрове – симфония, симфонична поема, инструментален концерт. Ярък пример за това е създадената от Шуберт първата романтична симфония в музиката – № 8 „Недовършена“ (наречена така от неговите съвременници). Симфонията се състои само от две части, а сонатната форма на първата част е изградена върху три контрастни по характер теми.

■ С помощта на учителя проследете темите и дяловете на сонатната форма.
■ Определете характера на темите и солиращите инструменти.

музика: Франц Шуберт

Спи ми, рожбо, спи, спи детенце златно.
Виж, звезди безброй греят в светъл рой.
Тихо песента с обич се лее –
да сънуваш ти слънчеви мечти.

 
  Роберт Шуман
  Композитор, публицист, радетел за ново мислене и идейно вникване в музиката. Основоположник е на клавирния цикъл от програмни лирико-драматични миниатюри: „Пеперуди“, „Карнавал“, „Детски сцени“, „Фантастични пиеси“, „Крайслериана“. Автор е на 4 симфонии, инструментални концерти, 3 сонати за пиано, на вокалните цикли – „Любовта на поета“ по Хайнрих Хайне, „Песенен кръг“ и „Мирти“ по Й. Айхендорф и др., на операта „Геновева“, на музиката към поемата „Манфред“ от Джордж Гордън Байрон.

■ Определете музикалната форма.
■ Опишете характера на музиката в дяловете.
■ Какви са дяловете: еднакви, подобни, или контрастни?

Йоханес Брамс
Роден е в Хамбург, в семейството на музикант. От ранна възраст свири на пиано, а в следващите години, за да се изхранва дава уроци по пиано и свири по вечеринки или в антрактите на театралните представления. Заедно с унгарския цигулар Едуард Ремени предприема концертно турне из Европа. Запознава се с Лист и Шуман. Живее във Виена и именно там създава най-хубавите си произведения: 2 клавирни концерта, концерт за цигулка и оркестър, 4 симфонии, сонати за пиано, сонати за цигулка, вокални произведения, сборник с 49 народни песни за пеене и пиано, 4 тетрадки „Унгарски танци“.

■ Коментирайте характера на музиката.
■ Кои изразни средства се открояват като водещи в произведението?

  Фредерик Шопен
  Роден е в Желязова воля, имение близо до Варшава. Получава солидно музикално образование и участва многократно в концерти като пианист. Завършва на 19- годишна възраст Варшавската консерватория. Заминава за Виена и Париж, където го настига вестта за разгрома на избухналото няколко месеца по-рано въстание за освобождаването на Полша. Така Шопен е принуден да остане в чужбина и за своя втора родина той избира Франция – Париж. Чистата му и силна любов към далечната родина намира най-ярък израз в неговото творчество. Композирал е музика само за пиано: 14 полонези, 50 мазурки, 26 прелюда, 27 етюда, 29 валса, 4 скерца, 4 балади, 3 сонати и два концерта за пиано и оркестър и 21 ноктюрни, от които 3 са без опуси.

музика: Фредерик Шопен

■ Определете музикалната форма.
■ Коментирайте стила на изпълнение и характера на музиката.

 Лист От 9-годишна възраст жъне успехи като концертиращ пианист. Ференц Лист е известен не само като пианист-виртуоз, но и като учител по пиано, композитор, диригент, общественик. Творчеството му е огромно и е вдъхновено от унгарските национални мелодии и ритми. Централно място заема създаденият от него нов жанр – симфонична поема – едночастно произведение за симфоничен оркестър, в сонатна форма, вдъхновено от литературен текст. Написал е около 700 произведения. От тях – 13 симфонични поеми, 2 симфонии, 2 концерта за пиано и оркестър, 19 унгарски рапсодии, 12 етюда, 6 етюда по Паганини, меси, оратории, реквием и др. Музикалната академия в Будапеща днес носи неговото име.

музика: Ференц Лист

■ Колко големи дяла откривате в произведението?
■ В кой от дяловете преобладават песенните интонации и в кой танцовите?

  Хектор Берлиоз
  Гениален творец, с несломима енергия и творчески дух, Хектор Берлиоз търси нови пътища в музикалното творчество. Докато композиторите романтици отделят важно място в творчеството си на малките форми – песни, инструментални пиеси, миниатюри, Берлиоз предпочита големите, монументални симфонични и вокално-инструментални жанрове. Създава първата програмна симфония – „Фантастична симфония“, следвана от „Харолд в Италия“ и „Ромео и Жулиета“. Автор е на оперите: „Бенвенуто Челини“, Трилогията „Детството на Христос“, дилогията Троянци“ и др. Известен и до наши дни е неговият „Трактат за оркестрацията“.

музика: Хектор Берлиоз

■ В кой танцувален жанр е изградена втората част на симфонията?
■ Потърсете информация за програмата и за структурата на симфонията.

  Рихард Вагнер
  Роден е в Лайпциг. С музика започва да се занимава късно – на 15 години. Изявява се като диригент, литератор, публицист и теоретик на изкуството. Основен жанр в творчеството му е операта, изградена като музикална драма, чрез която Вагнер реализира своята концепция за синтезиращо поетично, визуално, музикално и драматично изкуство: „Летящият холандец“, „Танхойзер“, „Лоенгрин“, „Тристан и Изолда“, „Нюрнбергските майстори певци“, тетралогията „Пръстенът на Нибелунга“. Вагнер се отказва от оперните форми – ария, речитатив, хорове и построява действието върху единното музикално развитие в основата, на което лежи принципът на „безкрайната мелодия“.

музика: Рихард Вагнер

● Коментирайте музиката на Вагнер – какво внушава?

  Джузепе Верди
  Животът на Верди е живот на труд, на напрегнато творчество и на достойно за пример родолюбие. Той е не само гениален композитор, но и един от най-големите световни музикални драматурзи. Музикалното му наследство включва 26 опери, сред които „Набуко“, „Риголето“, „Трубадур“, „Травиата“ (първата опера по съвременен сюжет), „Отело“, „Аида“, „Дон Карлос“ и др., няколко вокално-инструментални църковни творби, хорови и солови песни и др. В своите опери Верди разкрива патриотичните си пориви и стремежа на италианците към национална независимост, обръща внимание на психологичната характеристика на героите и възвишено-романтичния тон. В последния период от творчеството си достига до реализирането на „голямата опера“, в която действието тече като едно цяло. В основата на всичко, според Верди, е драматургията и красивото пеене – bell canto.

музика: Джузепе Верди

музика: Джузепе Верди