Музикална Европа XIX век – Романтизъм

„Разумът може да се заблужава, но чувството – никога“
Роберт Шуман

Същност на Романтизма

Епохата на Просвещението ражда идеята за разумно и справедливо устройство на света, основано върху свободата, братството и равенството между хората. Ярък израз на това е Френската буржоазна революция, която обаче не успява да защити идеалите си. Разочарованието от несбъднатите мечти разколебава вярата в разума и на негово място се издита новият романтичен идеал – чувството.
Вместо хармоничната уравновесеност на Класицизма сега на преден план излиза затварянето на твореца в света на неговите интимни човешки преживявания.

Романтизмът в музиката

През XIX вeк обща тенденция в изкуството е повишеният интерес към родната култура и история. Появяват се солидни изследвания върху народното творчество, литературата и миналото на народите. В музиката възникват и се оформят нови национални музикални школи, чиито композитори претворяват народната музика и я обогатяват с романтична чувствителност.
Изменя се съотношението между видовете изкуства. Акцентът сега е върху музиката и поезията. Свързани заедно, те създават любимия жанр на романтиците – песента. Изменя се отношението към твореца. Творецът е самотен и изолиран в собствената си драма, а основните теми в творбите му са самотата и бягството от действителността.

Романтичният творец бяга сред природата в чужди страни, отминали епохи, сънищата, приказките и легендите. Характерни за епохата жанрове са вокална миниатюра – песента, инструментална миниатюра – емпромптю, музикален момент, новелета, песен без думи. Опоетизирани народни жанрове са: марш, валс, полонез, мазурка, полка. Важни промени настъпват в структурата на симфонията. Променя се броят на частите, темите стават подчертано песенни или танцувални. Появява се програмната симфония и симфоничната поема. Балетът се отделя като самостоятелен музикално-сценичен жанр, а във Франция възниква оперетата. Истински разцвет през епохата на Романтизма преживява операта, която има много разновидности, голямо тематично и музикално разнообразие и национално звучене.

„От дълбокото народно минало Романтизмът извади на бял свят съкровищницата на приказките и легендите. Романтизмът е вглъбяване и копнеж по миналото, но и реалистично осъзнаване на действителнотта, с нейната локална украса и атмосфера“. Томас Ман

„Аве Мария“

музика: Франц Шуберт

„Музикален момент“