Музикалната култура през Ренесанса

  През XIV в. в развитието на човечеството настъпва решителен прелом, който сломява духовното господство на църквата, властвало през Средновековието. В новия светоглед централно място заема образът на човека и вярата в прогреса. Ренесансовото изкуство е светско, хуманистично, възражда постиженията на Античността и стимулира народното творчество. Ренесансът възниква в Италия и намира редица проявления в Западна Европа. Ярки изразители на новия дух в науката и изкуствата са Николай Коперник, Галилео Галилей, Джордано Бруно, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рафаело Санцио, Франческо Петрарка, Франческо Ландини, Жоскен де Пре, Орландо ди Ласо, Джовани Пиерлуиджи да Палестрина, Клаудио Монтеверди и др.

  В музикалното изкуство голяма „победа“ над средновековната традиция е появата на инструменталната музика, в противовес на средновековните схващания, че само вокалната музика въплъщава идеала за прекрасното. Постепенно в музикалната практика започват да се използват музикалните инструменти: лютня, китара, старинни виоли, орган, клавикорд, спинет и някои духови инструменти.
  Вокалната музика процъфтява с развитието на полифоничното многогласие (съчетание на няколко равноправни, относително самостоятелни мелодии). Жанровете, изградени по строгите правила на полифонията, са меса, мотет и мадригал. Месата и мотетът са с религиозно съдържание и винаги са без съпровод (a cappella). Мадригалът има светски характер (любовен или закачлив и хумористичен). Среща се като вокално, но и като вокално-инструментално произведение. Ярки композитори от тази епоха са Орландо ди Ласо, Жоскен де Пре, Джовани Пиерлуиджи да Палестрина.

  В края на ХVІ и началото на ХVІІ век в Италия се появява операта. Във Флоренция графовете Барди и Корси създават кръжок – „Камерата“ (Camerata Fiorentina), чиято цел е да се възроди античната длама, но с нови изразни средства, в новото време. Те обявяват „смъртта на варварската полифония“ и възраждане на античната монодия.
  Първите опити представлявали отделни сцени с музика. Водеща роля имал текстът. Затова флорентинската опера наричали dramma per musica. Важни елементи в нея са сценичната декорация и балетът. Любими сюжети са античните митове и легенди. Италианските композитори Якопо Пери, Джулио Качини, по-късно и Клаудио Монтеверди пишат музикални драми върху антични сюжети, най-често върху мита за Орфей и Евридика. Те полагат основите на жанра, който изживява богато и блестящо развитие в следващите епохи – операта. Свой принос за развитието и усъвършенстването на оперния жанр имат и бароковите композитори Алесандро Скарлати и Георг Фриндрих Хендел.
  През ХVІІІ век Глук, Перголези и Моцарт ще посочат нови пътища в развитието на оперния жанр.

  Операта е музикално сценично произведение, което съчетава няколко изкуства: поезия, драма, изобразителни изкуства, хореография, сценография и др., при водеща, обединяваща роля на вокалната и инструменталната музика.
  Литературният текст, върху който се изгражда операта се нарича либрето. Операта се състои от увертюра (инструментално встъпление – само от оркестъра), арии (изпълнение на един певец), ансамбли (дуети – двама, терцети – трима и т.н.), хорове, речитативи (декламационно изпълнение, на границата между говор и пеене) и балетни сцени. Сюжетът е организиран в действия, сцени, картини.
  Оркестърът в операта е близък до състава на симфоничния.

  Според индивидуалната си характеристика и специфичен тембър всеки от видовете гласове има свои разновидности, например: лиричен сопран, драматичен сопран, контраалт, бас, профундо и т.н.

■ Коментирайте изпълнението и изразните средства.
■ Каква картина рисува музиката?

► Какъв е естетическият идеал на Възраждането?
► Кои известни творци от тази епоха познавате?
► Кои са най-разпространените жанрове?