Музика през средновековието

  След падането на Западната Римска империя на нейно място се образуват множество малки държави. Непрекъснатите войни между тях пречат за цялостното им развитие. Единственият обединител е християнската църква, която придобива духовно всевластие. Музиката се развива в църквите и манастирите, но и в замъците и сред народа. Според църквата народната музика пречи на строгите правила на богослужението и затова е отричана и забранявана.
  През ІV – VІІ век в Западна Европа се формира стилът на църковната музика. В католическото богослужение пеят само мъже – едногласно, на латински език, без съпровод на музикален инструмент. По времето на Папа Григорий всички напеви са обединени и събрани в сборник „Григориански антифонар“. В негова чест са наречени Григориански хорали.

■ Коментирайте характера на музиката в григорианския хорал, изпълнителския състав и музикалните изразни средства

  Независимо от всички строги закони, по които се е развива църковната музика под влияние на народната музика се появява многогласието. В средата на Х век се обособява светската музика, която се развива извън църквата. Създатели на този вид музика са рицарите-певци и народните музиканти. В песните си те възхваляват женската красота, подвизите и героизма на рицарите. Характерни жанрове са: алба (песен на утринната зора), серенада (вечерна песен), балада, рондо и др. Рицарите певци организирали конкурси и музикални състезания. Във Франция те се наричали трубадури и трувери, а в Германия – минезингери и др.

■ Определете характера на музиката.
■ Посочете изпълнителския състав.

  С разделянето на християнската църква, център на източноправославната музика става Византия. Първоначално песнопенията се изпълнявали на гръцки език, обединени в божествена литургия.
  С приемането на християнската религия България става част от източноправославната църква. Светите братята Кирил и Методий и техните ученици превеждат църковни текстове и псалтири (песнопения).
  Над текста на средновековните църковни православни песнопения били записвани невми (от гръцки – знак, кимване), които представляват графични символи, показващи посоката на мелодията. В източноправославната църковна практика се използвали песнопения, носещи българския дух и мелодика, наречени „Болгарский разпев“.
  Един от най-известните църковни музиканти от онова време е Йоан Кукузел, наречен Ангелогласния. Предполага се, че има български произход. Живял е между 1280 г. и 1360 г., учил и работил в Константинопол, а по-късно и в манастира „Свети Атанасий“ в Атон. Освен отличен певец, бил и автор на много химни и църковни песнопения. Той реформира (опростява) невменото писмо. До нас е достигнало произведението му „Полиелей на българката“. Йоан Кукузел е канонизиран за светец.

■ Коментирайте характера на музиката и изпълнителския състав.
■ Чуйте още веднъж Григориански хорал. Сравнете двете произведения и коментирайте изразните средства и въздействието на музиката.

► В какво се изразява влиянието на религиозните християнски култове върху изкуството и музиката на Средновековието?
► Кои са разпространители на светската музика през Средновековието?
► В какво се изразява възходът на българската държава през Средновековието? Имената на кои творци знаете?