Радиоактивност
40. Радиоактивност
През 1896 г. френският физик Анри Бекерел открива, че урановата руда изпуска невидими лъчи. След откритието на Бекерел започва изучаването и практическото използване на радиоактивните лъчения.
Какво е радиоактивност?
Ядрата на повечето атоми, които се срещат на Земята, са стабилни. Те не се променят с течение на времето. Някои ядра обаче, като тези на урана, са нестабилни. Нестабилните ядра изпускат спонтанно (без външно въздействие) лъчи с голяма енергия и се променят – превръщат се в други ядра или преминават в стабилно състояние, в което не излъчват. Всички химични елементи с атомен номер, по-голям от 82 (след оловото в периодичната таблица), са радиоактивни. Радиоактивни са и редица изотопи на останалите химични елементи.
Атомните ядра, които спонтанно изпускат лъчи, се наричат радиоактивни ядра, а самото явление – радиоактивност.
През 1898 година съпрузите Мария и Пиер Кюри откриват в урановата руда два неизвестни дотогава химични елемента, които са по-силно радиоактивни от урана. Единият от тях е наречен полоний в чест на родината на Мария Кюри – Полша. Другият е наречен радий, което означава лъчист.
Три вида радиоактивни лъчения
Съществуват три вида радиоактивни лъчения. За тяхното наименование се използват първите три букви от гръцката азбука:
• Алфа-лъчите (α-лъчи) са поток от хелиеви ядра (α-частици). Всяка α-частица е съставена от два протона и два неутрона (фиг. 1).
• Бета-лъчите (β-лъчи) са поток от електрони, които се движат с голяма скорост.
• Гама-лъчите (γ-лъчи) са подобни на светлинните лъчи, но имат много по-голяма енергия.
Йонизиращо действие и проникваща способност
Радиоактивните лъчения имат голяма енергия. Когато преминават през веществото, те предизвикват йонизация: предават част от енергията си на атомите на веществото, откъсват от тях електрони и ги превръщат в йони. Най-силно е йонизиращото действие на α-лъчите. Затова α-частиците бързо отдават своята енергия на околните атоми и изминават много малки разстояния, преди да спрат. Казваме, че те имат малка проникваща способност. Лист хартия (фиг. 2) или кожата на ръката почти напълно ги спират. Проникващата способност на β-лъчите е по-голяма. Те преминават през хартията, но се задържат от тънка алуминиева пластинка (2 – 3 mm). Най-голяма е проникващата способност на γ-лъчите. За да се осигури надеждна защита от γ-лъчи, е необходима дебела стена от олово.
Биологично действие
Поради йонизиращото си действие радиоактивните лъчения увреждат клетките на живите организми. Пораженията зависят от силата и продължителността на облъчването. Силните лъчения предизвикват лъчева болест и различни ракови заболявания. Работещите в среда с висока радиация носят специално защитно облекло (фиг. 3) и спазват строги правила за безопасност.
Приложение на радиоактивността
В медицината радиоактивните лъчения се използват както за откриване, така и за лечение на заболявания. С γ-лъчи се унищожават ракови клетки, тъй като те са по-чувствителни към лъченията от нормалните клетки. Този метод за лечение се нарича лъчева терапия (фиг. 4).
При силна радиация възникват трайни изменения (мутации) в организмите. Понякога това води до създаване на мутанти с ценни свойства. По такъв начин например са получени микроорганизми, които се използват при производството на антибиотици.
Радиоактивността – смъртоносен враг или неоценим помощник? Отговорът на този въпрос зависи от човешкия разум.