Човекът и природата (Годишно обобщение)
62. Човекът и природата (Годишно обобщение)
Още преди 2400 години лекарят Хипократ съветва:
Ако искате да научите за здравето на хората, погледнете въздуха, който те дишат, водата, която пият, и мястото, където живеят.
Има нещо във въздуха
По-голямата част от енергията, необходима за отопление на домовете, за движението на автомобилите и за работата на заводите и електроцентралите, се получава от природните горива. При тяхното горене обаче се отделят въглероден диоксид, вредни газове и прахови частици, които замърсяват въздуха. Замърсеният въздух е причина за много заболявания – от главоболие до различни болести на дихателните пътища и белите дробове.
Какво плува в чашата с вода?
Безброй микроби, причинители на заразни болести, може да се спотайват във водата. Ние не виждаме и не усещаме по вкуса на водата тези неканени гости. Често хора се разболяват от замърсена вода, без дори да разберат откъде е дошла болестта. Затова никога не пийте вода от река или от езеро. Трябва да се използват само проверени водоизточници, които се контролират.
Нарушеното равновесие
Организмите, които обитават определено място в природата, са се приспособили към условията на живот, които то им предлага. Между организмите (растения, гъби, животни) се установяват хранителни и други взаимоотношения и те образуват съобщество. Тъй като условията на живот (вода, въздух, почва, подходяща температура и др.) са сравнително постоянни в течение на много години, в природата се е установило равновесие. Съставът и числеността на природните съобщества са сравнително постоянни.
Човекът не само е част от природата, но и непрекъснато я променя. Хората строят градове и ги свързват с пътища, изсичат гори и ги превръщат в ниви или в ски писти, спират реките и създават язовири. Тези и много други промени правят живота на човека по-добър. Те обаче крият и опасности. Със своята дейност човекът нарушава равновесието в природата. Горите стават все по-малко. Почвата губи плодородието си. Хората пътуват повече. Те пренасят животни и храни, а заедно с тях и много микроби. Затова разпространението на болестите става все по-бързо. Самите микроби се изменят и се появяват нови, неизвестни в миналото болести.
Много видове растения и животни изчезват – намалява разнообразието в дивата природа. Промените в природата се отразяват на здравето на човека. Например може да нарасне броят на мишките, носители на заразни болести, ако поради дейността на човека намалеят хищниците, които ловуват мишки.
Хората не може да са здрави, ако тяхната околна среда е болна. Затова грижата за природата е грижа за нашето здраве.
Проверете какво сте научили
В таблицата са представени данни за четири от планетите в Слънчевата система. Колко е най-малкото и най-голямото разстояние между Земята и Марс? Направете чертежи.
Решете задачата самостоятелно. Може да направите проверка, като кликнете върху картата.
Най-малкото разстояние между планетите Земя и Марс е:
228 мил. км – 150 мил. км = 78 мил. км.
Най-голямото разстояние между планетите Земя и Марс е:
228 мил. км + 150 мил. км = 378 мил. км.
В таблицата са представени данни за четири от планетите в Слънчевата система. Какъв извод можете да направите от тези данни за връзката между разстоянието на една планета до Слънцето и времето, за което тя прави една обиколка около него?
Решете задачата самостоятелно. Може да направите проверка, като кликнете върху картата.
Колкото е по-далече дадена планета от Слънцето, толкова повече време е необходимо, за да направи една обиколка по своята орбита.
Посочете приспособления, които помагат на:
а) рибите да живеят във водата;
б) червеите да живеят в почвата;
в) жабите да живеят на сушата и във водата;
г) водните птици да летят и да плуват.
Решете задачата самостоятелно. Може да направите проверка, като кликнете върху картата.
а) Хрилете позволяват на рибите да дишат във водата. Перките ги правят отлични плувци. Издълженото им тяло е подходящо за бързо движение във водата. Върху страничната линия на телата им са разположени сетивни органи. С тях рибите долавят и най-слаби трептения на водата и така избягват опасностите.
б) Влажната кожа на червеите позволява на кислорода да преминава през нея (дишат с кожата си). Отдолу имат четинки, които им помагат да пълзят. Със заострения край си пробиват път в почвата, а кафявата кожа ги прави незабележими в почвата.
в) На сушата жабите дишат с бели дробове, скачат със силните си задни крака, имат защитна (или предупредителна) окраска, чуват и виждат, улавят храна с лепкавия си език.
Във водата жабите допълнително дишат през влажната си кожа, имат силни задни крака с плавателни ципи (добри плувци), може да виждат и да чуват под водата, имат подходяща окраска (защитна или предупредителна).
г) Водните птици имат плавателни ципи между пръстите на краката си, които им помагат да плуват. А крилете им помагат да летят.
Мая и Сашо отглеждат слънчоглед в градината и всяка седмица измерват височината му. Те записват резултатите в таблица, но допускат една грешка. Посочете я. Направете предположение каква би трябвало да е истинската височина.
Решете задачата самостоятелно. Може да направите проверка, като кликнете върху картата.
През четвъртата седмица височината на слънчогледа е 125 см, а през третата – 135 см. Истинската височина през четвъртата седмица може да е 155 см.