Основни единици за измерване на информация

Битове и байтове

Представянето на данните в дигиталните устройства и на носителите на информация става по специфичен начин – с помощта само на две стойности, които символично се обозначават с цифрите 0 и 1. Такова представяне се нарича двоично. Всяка от двоичните цифри се нарича бит (). Думата произхожда от английското (двоична цифра). Това е най-малката единица за измерване на обема на данните. За представяне на повече възможни стойности се използват последователности от битове.

Най-малката дължина на последователност от битове, с която съвременните компютри работят, е 8. Такива последователности например са 10011011 и 01000101. Последователността от осем бита се нарича байт () и това е основната единица за измерване на обема на данните. В един байт могат да се представят 256 различни стойности.

Например целите неотрицателни числа от 0 до 255 или целите числа със знак от –128 до +127.
Когато трябва да се представят повече стойности, тогава се използват последователности от по няколко байта. Така например в последователност от 4 байта могат да се представят неотрицателните числа от 0 до 4 294 967 296 или целите числа от –2 147 483 648 до 2 147 483 647.

Мерни единици за обем на данните

Файловете, в които съхраняваме интересуващите ни документи и програми, може да се окажат много големи – да съдържат стотици хиляди и даже милиони байтове. Затова за означаване на размера на файловете са въведени мерни единици и за по-големите обеми от данни.
Допреди години имената на тези мерни единици бяха образувани по използван в математиката начин – килобайт (накратко КВ), мегабайт (MB), гигабайт (GB) и т.н. Този начин за именуване на мерки се използва от векове и има традиционен смисъл – с представката кило се означава мярка 1000 (103) пъти по-голяма от тази, към която е добавена. Например километър е 1000 метра, а килограм – 1000 грама. С представката мега се означава мярка 1 000 000 (106) пъти по-голяма от тази, към която е добавена, а с гига – 1 000 000 000 (109), и т.н. При това наименуване се използват степени на числото 10, като степените за отделните мерки се вземат през 3.
Всъщност в информатиката и информационните технологии представките кило-, мега-, гига- и т.н. се използваха по различен от традиционния начин и това водеше до неясноти и недоразумения.
Например с 1 КБ се означаваше обем не от 1000 = 103, а от 1024 = 210 байта, с 1 МБ – обем не от 1 000 000 = 106, а от 1 048 576 = 220 байта, и т.н.

За да се избегне това недоразумение, световните организации, които се занимават с различните мерки, въведоха нов стандарт за означаване на обемите от памет. Запазиха величините, които бяха станали стандартни за информатиката и технологиите, а замениха неправилно използваните наименования с нови – кибибайт (kibibyte, накратко KiB) вместо килобайт за означаване на обема от 1024 = 210 байта, мебибайт (mebibyte, накратко MiB) за означаване на обема от 1048576 = 220 байта, гибибайт (gibibyte, накратко GiB), тебибайт (tebibyte, накратко TiB) и т.н. 

Новите наименования на мерките за обем на данните все още не са добили необходимата популярност. Затова на много места, на които се срещат обеми на данни, продължават да се употребяват старите наименования. Много е важно да се знае, че дори когато са употребени старите наименования, съответните обеми са измерени в степени на числото 2, а не на числото 10.

Примери за използване на мерните единици

Въпроси и задачи





Задача 1
Използвайте комбинацията от клавиши Ctrl + Alt + Delete, за да достигнете до Диспечер на задачите () в Windows.

Задача 2
Използвайте файловия мениджър на компютъра и посочените на Фиг. 4 стъпки, за да определите размера, свободното и заетото пространство на Локален диск С:.

Задача 3

На Фиг. 5 са дадени размерите на файлове. Сравнете ги и определете кой от тях е с най-малък и най-голям размер. Обявете ги с новите наименования на мерните единици.