Първичен сектор.
Земеделие – обща характеристика. Растениевъдство и животновъдство

Кои стопански дейности се отнасят към първичния сектор на стопанството?

ПЪРВИЧЕН СЕКТОР

Първичният сектор на стопанството обединява всички дейности, при които се набавят суровини от природната среда. Добивът на полезни изкопаеми, земеделието, дърводобивът, солодобивът, риболовът и ловът са примери за добивни отрасли. Припомнете си основните видове полезни изкопаеми. Общ белег в добивния сектор е, че той обезпечава суровините за развитието на вторичния сектор на стопанството. Развитието на отделните стопански дейности е географски ограничено в зависимост от наличието на и ресурси в отделни региони. Добивните отрасли са с голямо значение за стопанството на развиващите се страни. Силното развитие на първичния сектор е предпоставка за възникването на екологични проблеми, свързани с унищожаване или замърсяване на отделни природни компоненти. Кои природни зони са най-богати на гори?

ЗЕМЕДЕЛИЕ

То е основен производител на хранителни продукти и доставя суровини за леката и хранително-вкусовата промишленост. Продукцията му играе важна роля в търговията между страните. Голямото значение на земеделието се определя от факта, че в него са заети около 40% от икономически активното население на планетата. В страните на ЕС в този отрасъл работят средно около 4,5%, в САЩ – 2%, Канада – 1,6%, Русия – 7%, а в България – около 7%. В развиващите се страни този показател достига до 70 – 80%.

 

ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ

От природните фактори с най-голямо значение са почвите, релефът, климатичните и водните ресурси. От социално-икономическите фактори решаващи са видът собственост върху земята (държавна, кооперативна, общинска, частна) и начинът на производство. Много важен фактор са  – дейности, които човек провежда, за да увеличи добивите. Те включват: механизация – използване на трактори, комбайни Фиг. 5., доилни агрегати Фиг. 3.; използване на минерални торове и препарати за растителна защита; напояване Фиг. 1. и отводняване чрез строеж на канали Фиг. 2., диги, терасиране Фиг. 4.; подобряване на сортовете при растенията и породите при животните. Какво въздействие имат тези мероприятия върху почвите, развитието на земеделието и промените в околната среда?

Прилагането на съвременни агротехнически мероприятия води до увеличаване на обема на земеделската продукция. Този път на развитие на земеделието се нарича  и е характерен за високоразвитите страни Фиг. 7.  път на развитие на земеделието се постига чрез увеличаване на площите на обработваемите земи и броя на животните. Характерен е за земеделието на развиващите се страни. Обработваемата земя е най-важно и абсолютно условие за съществуването на земеделието. Нейните размери и качества оказват силно влияние върху географското разположение и развитието на отрасъла. Тя обхваща 11% от сушата на Земята. В Европа се обработват над 30%, в Азия – 15%, в Северна Америка – 12%, в Африка – около 8%, в Южна Америка – около 5% от територията. Увеличава се обработваемата земя, особено в по-сухите райони, чрез напояване. Около 15% от обработваемите земи в света се напояват и дават над 1/3 от общата земеделска продукция.

Сред основните проблеми в земеделието е екологичният, свързан с опазването на качеството на почвите, нарушаващо се от химични замърсявания, ерозия, осоляване и др. Друг глобален проблем, свързан със земеделието, е . Той е свързан с несъответствието между броя на населението и произвежданата земеделска продукция в отделни региони на света. Как земеделието може да помогне за решаването му?

РАСТЕНИЕВЪДСТВО

Растениевъдството е важен подотрасъл, свързан с обработването на земите и получаването на храни за хората, фуражи за животните, суровини за леката и хранително-вкусовата промишленост. Кои фактори оказват най-голямо влияние за развитието и териториалното разположение на растениевъдството? Обосновете се.

Най-характерните особености на растениевъдството са силното му влияние от природните условия и сезонният му характер. Особеностите на климата, градушки, слани, засушавания, наводнения влияят върху реколтата всяка година.

♢ Зърнените култури заемат около 1/2 от обработваемите площи на света. Географското им разпространение съвпада с населените райони на планетата Фиг. 15. Производството на зърно годишно достига около 2,5 млрд. t. На пшеницата, ориза и царевицата се падат 4/5 от това количество Фиг. 8.

Пшеницата е основа за изхранването на половината от човечеството Фиг. 16. Отглежда се в над 70 страни, като сред най-големите производители са САЩ, Канада, Русия, Украйна, Казахстан, Аржентина, Австралия, Китай.

Оризът също е основен хранителен продукт за редица райони на света. Той се отглежда в почти 100 страни. Около 90% от производството му е съсредоточено в азиатските страни – Китай, Индия, Индонезия, Япония, Виетнам Фиг. 9.

Родината на царевицата е Централна Америка Фиг. 17. Оттам се разпространява в редица други райони на света. Царевицата се използва не само за зърно, но и като зелена маса за фураж. По тази причина нейното разпространение се увеличава постоянно. Сред основните производители са САЩ, Китай и Бразилия.

Отглеждат се и технически култури. Към тях се отнасят: маслодайни, влакнодайни, захародайни, тонизиращи култури и др. Те са по-трудоемки от зърнените, т.е. нуждаят се от повече труд при отглеждането си. По тази причина географското им разпространение е свързано с райони, в които има повече трудови ресурси.

Влакнодайните култури се използват за получаване на влакна, а от семената им – масла. С най-голямо значение е памукът Фиг. 10. Основни производители са Индия, Китай, САЩ, Пакистан, Узбекистан и др. Други влакнодайни култури са юта (в Индия, Бангладеш), лен (в Европа), коноп, сизал.

От маслодайните култури най-отглеждани са слънчогледът Фиг. 11. в умерените ширини (Източна Европа, балкански страни), маслината (средиземноморски страни) Фиг. 12., и кокосовата и маслената палма – в тропичните райони на Африка. В САЩ, Бразилия и Китай важна маслодайна култура е соята, а в Нигерия и Турция – фъстъците. България е сред водещите страни по отглеждане на маслодайна роза Фиг. 13. и лавандула Фиг. 14.

Захародайни култури са захарното цвекло, което вирее в умерените ширини (Европа, Северна Америка), и захарната тръстика. Тя е характерна за страните с тропичен климат (Бразилия, Индия, Куба, Китай). Повечето от световната захар се добива от захарната тръстика Фиг. 18.

Важна техническа култура е каучукът Фиг. 20. Производството му е съсредоточено в Югоизточна Азия (Малайзия, Индонезия, Тайланд).

Към известните и широко употребявани тонизиращи култури се отнасят чаят Фиг. 19., кафето Фиг. 21. и какаото. Производството на чай е застъпено в Индия, Китай, Шри Ланка, Грузия. Кафе се отглежда в Бразилия, Колумбия, Централна Америка, Етиопия, Нигерия, Югоизточна Азия, а какао – в Кот д’Ивоар, Гана, Бразилия.

Картофите са също важни за изхранването на населението в редица райони по Земята. Те се използват като фураж и др. Най-големи производители са страните от Източна Европа, Китай и САЩ.

♢ Лозарството се развива от дълбока древност в района на Средиземно море Фиг. 23. С най-много лозови масиви са страните от Южна Европа (Испания, Франция, Италия), Грузия, Молдова, България, Калифорния, Чили, РЮА, Австралия и др.

♢ Зеленчукопроизводството Фиг. 22. и овощарството Фиг. 24. са повсеместно разпространени отрасли. Избройте плодове и зеленчуци, характерни за различни райони на света. В страните с тропичен климат се отглеждат банани. Най-големите райони за производство на цитрусови плодове са в средиземноморските страни. В пустините се отглеждат фурми.

Още нещо за...

Стопанското развитие на държавите от района на Близкия изток осигурява възможности за влагане на средства в модерни форми на земеделие, при които дори пустинните територии се превръщат в обработваеми земи. Водещи държави в тази дейност са Израел, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и др. Капковото напояване Фиг. 6., което е масово прилагано по света в наши дни, е разработено от израелски фермери в средата на ХХ в. като средство за пестене на вода и превръщане на полупустинни и пустинни територии в плодородни земи.

Добре е да знаем

Понятието „зелена революция“ се появява през 60-те години на ХХ в. Представлява преобразуване на земеделието на основата на съвременната агротехника (една от формите на проявление на научно-техническия прогрес). Зелената революция включва три основни компонента: откриване и внедряване на нови сортове зърнени култури; разширяване на напоителните системи; по-широко използване на съвременна техника и минерални торове. В резултат добивите на зърнените култури се повишават 2 – 3 пъти. Следвайки примера на високоразвитите страни, зелената революция набира скорост и в развиващите се страни. Някои от тях започват да задоволяват потребностите си от зърно чрез собствено производство. Въпреки това зелената революция не оправдава напълно възлаганите є надежди. Тя се проявява с явен регионален характер – предимно Централна Америка и в някои страни от Южна и Югоизточна Азия. Обхваща преди всичко земите на едрите стопанства, но не и широко разпространените средни и дребни земеделски стопанства.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

То осигурява суровини за редица отрасли на вторичния сектор. Зависи пряко от растениевъдството и няма сезонен характер. Какви продукти осигурява животновъдството? Във високоразвитите страни продукцията на животновъдството превишава тази на растениевъдството. В развиващите се страни това съотношение е обратното. Географията на отрасъла се отличава с голямо разнообразие на подотраслите, които се развиват, на състава, предназначението на животните, които се отглеждат – за месо или мляко, и степента на развитие.

В миналото животновъдството е било предимно пасищно. Днес повечето животни се отглеждат във ферми.

Кои са основните подотрасли на животновъдството? Кои от тях са развити във вашия край?

♢ Говедовъдството (около 1,4 млрд. бр.) е с най-значителен дял от продукцията на подотрасъла Фиг. 25. От него се получава по-голямата част от млякото, повече от 1/3 от месото и значителна част от кожите. Най-много едър рогат добитък се отглежда в Индия, Бразилия, Китай, САЩ, Аржентина, Австралия, Русия Фиг. 31. Отглеждането се осъществява в три направления: месно, млечно и месо-млечно.

♢ Свиневъдството (над 1,3 млрд. бр.), е източник на 40% от месото в света Фиг. 26. Почти половината от броя на свинете се падат на Азия и преди всичко на Китай. Развива се още в страните от ОНД, САЩ и Бразилия. В районите с мюсюлманско население поради религиозни причини свиневъдството практически отсъства.

 

♢ Овцевъдството (около 1,1 млрд. бр.) осигурява месо, мляко и вълна Фиг. 27. Получило е широко разпространение в умерения пояс на Европа и Северна Америка и в степните и полупустинните райони на Югозападна и Централна Азия, Австралия, Нова Зеландия. Китай е страната с най-голям брой овце в света Фиг. 28.

 

 Широк обхват има птицевъдството (около 20 млрд. бр.). То се развива в зърнопроизводителните райони. Отглеждат се предимно кокошки Фиг. 29., пуйки, гъски, патици. В някои страни се отглеждат щрауси, фазани и др.

 

♢ Бубарството е стар традиционен подотрасъл в Япония, Китай, Южна Европа Фиг. 30. То определя развитието на коприненотекстилната промишленост. Пчелите са друго полезно за хората насекомо, което се отглежда.

 

В тундрата и лесотундрата на Евразия и Северна Америка се отглеждат елени (Канада, Финландия и Русия) Фиг. 32. и диви животни с ценна кожа (норки, лисици, нутрии). Камилата е характерна за сухите райони на Азия и Африка Фиг. 35. Ламата е домашно животно в района на Андите Фиг. 33., а якът – в Тибет Фиг. 34. Отглеждат се коне и магарета повсеместно.

Image is not selected. Please select image for block #8660055 in Authoring tool.

РИБОЛОВ И ВОДНИ СТОПАНСТВА

Световният улов и производство на риба и морски продукти преминават 200 млн. t годишно (вж. табл. 1). Около 9/10 от улова на риба стават в Световния океан, а 1/10 – във вътрешните пресноводни басейни (реки, езера, язовири). Макар да е разпространен почти повсеместно, около 40% от световния риболов се падат на няколко страни. Основната част от рибата се лови в пределите на континенталния шелф. През последните десетилетия растеж бележат добивите от водните стопанства () Фиг. 36., Фиг. 37., които обезпечават вече близо половината от рибата и морските дарове за хранене в света Фиг. 38.

Можете да се справите сами

1. Посочете различията в земеделието във високоразвитите и в развиващите се страни.
2. Каква според вас е връзката между земеделието и промените в природната среда на даден регион?
3. Кои са основните фактори, определящи географското разположение на техническите култури? Дайте примери.

Помислете и отговорете

1. Каква е структурата на първичния сектор на стопанството?
2. Какво представляват агротехническите мероприятия? Дайте примери за прилагането им.
3. Каква е разликата между интензивно и екстензивно земеделие?