26. Студената война

Антихитлеристката коалиция е плод на необходимостта да бъде победен Третият райх. Но по отношение на политиката, идеологията, международните отношения различията между САЩ и Великобритания, от една страна, и Съветския съюз, от друга, са много дълбоки. С приближаването на победата противоречията между тях нарастват. Те не зависят от волята на политиците, а от дълбоките различия. От политиците зависи само как ще се осъществи раздалечаването. Споровете са главно около съдбата на Източна Европа, влязла в съветската сфера на влияние, и на окупирана Германия. Началото на Студената война е оповестено от бившия британски премиер Уинстън Чърчил. В реч от 5 март 1946 г. във Фултън, САЩ, той обвинява Съветския съюз, че е спуснал желязна завеса в центъра на Европа, като е разделил Европа и е застрашил свободния свят.

През 1947 г. се появяват и първите доктрини, които дават облика на Студената война. На 12 март 1947 г. президентът на САЩ Хари Труман обявява, че ще бъдат отпуснати 400 млн. долара военна помощ на Гърция и Турция, за да бъде спряна комунистическата опасност там. Това е Доктрината „Труман“, която демонстрира американския ангажимент в регион, който до момента е бил в британската сфера на влияние.

Три месеца по-късно, на 5 юни 1947 г., държавният секретар Джордж Маршал обещава, че САЩ ще окажат икономическа помощ на Европа, за да се възстанови нейната икономика и да се преодолеят „гладът, бедността, отчаянието и хаосът“, които създават условия за разпространение на комунизма. За участие в Плана „Маршал“ са поканени и страните от Източна Европа и СССР. Но Москва вижда в плана опит за политическа намеса с икономически средства и отказва да участва, като налага това и на страните от Източна Европа.

В периода 1948 – 1952 г. 13,5 млрд. долара са вложени в 16 европейски държави, което стабилизира икономиките им и стимулира взаимодействието им в Организацията за европейско икономическо сътрудничество. На свой ред Източна Европа се обединява около СССР, като през януари 1949 г. е създаден Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ).

Желанието на западноевропейците да се защитят от съветската опасност, ги тласка към военен съюз със САЩ и Канада. Той е създаден на 4 април 1949 г. с подписания във Вашингтон Северноатлантически договор (НАТО).

Източната военно-политическа организация е учредена 6 години по-късно. Повод за нея става включването на ФРГ в НАТО, след което на 14 май 1955 г. Съветският съюз и държавите от Източна Европа подписват Варшавския договор. Така разделението на Европа на две става факт.

Пет години след края на Втората световна война светът отново е изправен пред военен конфикт. Този момент настъпва в средата на 1950 г., когато на 25 юни комунистите на Ким Ир Сен от Северна Корея атакуват Южна Корея. Регионалният конфликт се интернационализира, след като Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция в подкрепа на Южна Корея. В започналата война от едната страна воюват севернокорейски войски със съветска и китайска помощ, а от другата, под флага на ООН се сражават главно американски войски. Американският командващ ген. Дъглас Макартър предлага да се използва атомно оръжие, но разумът надделява и през 1953 г. статуквото е възстановено. Светът е обхванат от страхова психоза пред опасността от нова, този път атомна война.

Най-опасният момент от Студената война настъпва през 1962 г., когато се разразява Карибската ракетна криза. След като през 1961 г. САЩ разполагат в Турция ракети „Юпитер“ със среден радиус на действие, съветският лидер Никита Хрушчов решава да отговори със съветски ракети в Куба, която става съветски съюзник след революцията от 1959 г. 

Кризата започва на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване информира президента Джон Кенеди за наличието на стартови площадки за съветски атомни ракети на острова и завършва 13 дни по-късно на 28 октомври 1962 г. Тогава съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани. През тези две седмици светът е изправен на ръба на атомната война. След като опасността отминава, между Вашингтон и Москва, двата центъра на глобалното противопоставяне, е прокарана пряка телефонна линия – така идеята за разговори надделява над конфронтацията.

Желанието за помирение ражда предложението на източноевропейските страни за политически, икономически, културни и научни контакти между Изтока и Запада. Променената атмосфера води до разведряване в отношенията между двете части на Европа и проправя пътя за общоевропейския процес на помирение. След продължили няколко години преговори на 1 август 1975 г. в Хелзинки 33 европейски държави, САЩ и Канада подписват Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа. В него следвоенните граници са признати за окончателни, обявена е свободата за икономическите и културните връзки, както и задължението на европейските държави да спазват правата на човека.

Голямото значение на Хелзинкския процес е, че утвърждава разведряването, сближава двете части на Европа чрез културните контакти и стимулира дисидентското движение. По този начин Европа и светът се подготвят за приключването на Студената война, което настъпва в края на 80-те години със срива на Източния блок.

Проверете наученото

1. Определете целта на Плана „Маршал“. Какви са перспективите на отношенията между САЩ и Западна Европа след прилагането му? Защо Източният блок не се възползва от него?
2. Какви исторически процеси изразява определението на Чърчил за спускането на „желязна завеса“ над Европа?
3. Какви военно-политически и икономически съюзи инициират САЩ и СССР? Каква е тяхната цел?

Приложете знанията си

1. Оценете икономическата и политическата ситуация в Европа след Втората световна война. Как следвоенното възстановяване се превръща в противоборство между САЩ и СССР?
2. Дайте примери за процеси на разведряване в международните отношения през 60 – 70-те години на ХХ в..