15. Гражданската война в Испания

Крал Алфонс ХIII напуска Испания на 14 април 1931 г. Тя е обявена за република. Започват демократични промени, които предизвикват остро противопоставяне между левите и десните сили. През есента на 1934 г. избухва стачна вълна, която преминава във въоръжени сблъсъци в промишления район Астурия. Вълненията са потушени с военна сила, но обединяват враждуващите до момента навсякъде в Европа социалисти и комунисти. Сближението им в Испания се осъществява през 1935 г. и завършва с изработената на 15 януари 1936 г. Програма на Народния фронт. Той е съставен от социалисти, синдикалисти, републиканци, троцкисти, анархисти и комунисти. Програмата предвижда амнистия за политическите затворници, възстановяване на демократичните свободи, аграрна реформа, социално законодателство, автономия за Каталуния.

Народният фронт печели парламентарните избори, проведени на 16 февруари 1936 г. В новото правителство, съставено на 19 февруари, влизат леви републиканци, но то е подкрепяно от всички партии в Народния фронт. Още при първите си действия правителството среща противодействие от страна на десните политически сили, ориентирали се към фашистка Италия (Испанската фаланга), и на консервативно-монархическото висше офицерство. Те организират военен преврат, който започва на 17 юли 1936 г. с метеж в Испанско Мароко.

Почти цялата армия подкрепя метежа и изглежда, че правителството няма шансове. Но превратаджиите не успяват да вземат властта, тъй като левицата се мобилизира. В този момент на преден план излизат комунистите. Техните лидери Хосе Диас и Долорес Ибарури организират народна милиция, която заедно с останалите верни на правителството военни части съумява да задуши преврата.

В този момент се намесват външните сили. Фашистка Италия, нацистка Германия и авторитарна Португалия със самолети и модерна техника прехвърлят армията на ген. Франко от Мароко в Испания. Така метежът продължава и се превръща в широкомащабна гражданска война. С голямо ожесточение от едната страна се сражават монархисти, консерватори, едри земевладелци, подкрепени от католическата църква, а от другата – републиканци, либерални интелигенти, умерени републиканци, комунисти, анархисти.

Намесата на фашисти и нацисти превръща защитата на републиканското правителство в кауза за световната левица. В началото испанските републиканци получават оръжие от правителството на Народния фронт във Франция (през септември 1936 г. под британски натиск то се обявява за „ненамеса“), после от Съветския съюз, а Коминтернът набира доброволци за участие във войната на страната на републиканците.

Испанската гражданска война придобива много по-широк обхват от спора за бъдещето на Испания – ляв републиканизъм или десен авторитаризъм. Тя се превръща в сблъсък на очерталото се ново разделение на силите в света – фашистките режими, които подкрепят военния метеж, и левите – както привържениците на парламентарната демокрация, така и социалисти, комунисти, подкрепяни от СССР и от симпатизиращите им леви интелектуалци по света. Испанската гражданска война ражда и един феномен – международните доброволчески части (интербригади).

Под ръководството на ген. Франко националистите започват офанзива на полуострова, като се насочват към Мадрид. Първият опит за превземането му е направен през ноември 1936 г., но завършва с неуспех благодарение на интербригадите. Имената на техните части ясно показват идейната им насоченост: френският батальон се казва „Парижка комуна“, американските – „Ейбрахам Линкълн“ и „Джордж Вашингтон“, италианският – „Гарибалди“. Метежническата армия, която през септември сформира свое национално правителство, оглавено от Франко, заема аграрните и католически западни райони, докато републиканците владеят промишлените източни и северни провинции.

Войната продължава почти три години, изпълнени с жестокости и кръвопролития и от двете страни. Огромно значение изиграват италианските „доброволни“ части от около 100 хил. души, както и модерната германска техника.

Символ на жестокостта става унищожаването на град Герника от германския въздушен легион „Кондор“ на 26 април 1937 г. Това събитие предвещава ролята на авиацията в предстоящата световна война, но ражда и едно от най-значителните художествени произведения на ХХ в. – картината на Пабло Пикасо „Герника“.

През 1937 г. националистите вземат връх, като постепенно изтласкват републиканците, а в началото на 1938 г. разкъсват силите им на две. Решаващи се оказват техните военни умения, а и липсата на единство сред републиканците – чистките, организирани от комунистите срещу троцкисти и анархисти. Войната приключва с превземането на Мадрид на 28 март 1939 г. Ген. Франко побеждава и установява диктаторски режим в Испания – франкизъм.

Военният конфликт в Испания се разиграва непосредствено преди световната война. Той дава възможност на бъдещите противници да премерят силите си – на бойното поле, но и в идеологията. Испанската гражданска война се превръща в репетиция за световната война, а поражението на републиканците – и в предупреждение. Героичната битка на републиканците е подкрепена от интелектуалци като Андре Малро, Ърнест Хемингуей, Джордж Оруел.

Катедралата „Св. Яков“, Сантяго де Компостела

Проверете наученото

1. Формулирайте причините за Гражданската война в Испания.
2. Нанесете в хронологична таблица основните събития от хода на Гражданската война в Испания. Определете
   етапите на военните действия и силите, които имат преимущество в тях.
3. Систематизирайте политическите и икономическите последици от Гражданската война за испанското общество и за другите европейски държави.

Приложете знанията си

1. Коментирайте твърдението, че Гражданската война в Испания е сблъсък на фашистките режими, комунистическата диктатура и привържениците на парламентарната демокрация. Използвайте примери от текста на урока.
2. Оценете значението на Испанската гражданска война с оглед на предстоящия световен сблъсък.