3. Първа световна война

След като са съставени двете коалиции – Централните сили и Антантата, през 1914 г. се очаква само повод, за началото на войната. По стечение на обстоятелствата такъв дава убийството на престолонаследника на Австро-Унгария Франц Фердинанд, извършено в Сараево на 28 юни 1914 г. от сърбина Гаврило Принцип.

Атентатът не предизвиква веднага война, тъй като нито Австро-Унгария, нито Сърбия са готови за нея. Но Германия оказва натиск върху съюзничката си Австро-Унгария и на 23 юли Хабсбургската империя отправя остър ултиматум към Сърбия. Сърбия приема повечето условия и е готова да преговаря, но отново под германски натиск на 28 юли Австро-Унгария ѝ обявява война. Зад малката балканска държава стои Русия, която на 31 юли обявява мобилизация. Германия се възползва от това, за да обяви война на Русия още на другия ден – 1 август. Така започва Голямата война. Избухването ѝ изненадва политиците, които сякаш не забелязват, че военната подготовка продължава от години. Но всички са убедени, че войната ще бъде кратка и до края на годината войниците ще се завърнат у дома.

Войната започва според германския план „Шлифен“, който предвижда главния удар да бъде нанесен срещу Франция, но през неутрална Белгия. Германия иска от Белгия да пропусне войските ѝ до френската граница, а след като получава отказ, започва настъпление през белгийска територия. Великобритания използва това, за да обяви на 4 август война на Германия. На 25 август германските войски атакуват от белгийска територия Франция.

Планът „Шлифен“ разчита, че Германия може спокойно да развие своята кампания срещу Франция и да превземе Париж, тъй като на руската армия ще ѝ трябва поне месец, за да се подготви за война. Но на 17 август руските войски навлизат в Източна Прусия, сърцето на обединена Германия. Това принуждава германското командване да прехвърли два армейски корпуса от Западния на Източния фронт, което спира руското настъпление, но проваля похода към Париж. В битката при р. Марна, започнала на 5 септември, германците са спрени от обединените френско-британски войски. Така войната от настъпателна за Германия се превръща в позиционна.

Още в началото на войната в Антантата се включва и Япония, която овладява германските колонии в Далечния изток и след това изчаква края на войната. Но през есента към Централните сили се присъединява Османската империя, която има стари сметки за уреждане с Русия.

В началото на Първата световна война силите на двете групировки изглеждат изравнени и нито една не може да получи надмощие. В Европа започва дългогодишно окопно противопоставяне, военните действия обхващат другите континенти, водят се по морета и океани. Воюва се до пълно изтощение, при което времето и геополитиката очертават кой ще победи.

Особено важно става привличането на нови съюзници. Към Централните сили през есента на 1915 г. се присъединява България, но Антантата има много по-голям успех – тя се разширява до 1917 г., като привлича Италия, Румъния, Гърция, Съединените щати и др.

Едва в началото на 1917 г. единият от фронтовете се пропуква заради избухналата в Русия Февруарска революция. Германия се надява на победа на Източния фронт, но руското Временно правителство продължава войната. Едва след втората руска революция – Октомврийската, започват преговори за мир. Те приключват с Бресткия сепаративен договор от 3 март 1918 г., след който германската армия започва последното си отчаяно настъпление на Западния фронт. Само че вече е късно – макар и да продължава до юни, настъплението е спряно, а през август войските на Антантата предприемат контраатака, на която германците не могат да устоят. Очертава се краят на войната.

Първа не издържа на изтощението България. След пробива на Солунския фронт на 29 септември 1918 г. България подписва примирие и излиза от войната.

Месец по-късно идва ред на Османската империя. Независимо от ужасяващите репресии срещу собственото население, пример за които е геноцидът срещу арменците през 1915 г., Османската империя не устоява на настъплението на Антантата. На 30 октомври 1918 г. подписва примирие в Мудрос. Капитулацията предизвиква бунт в армията, който ще реши съдбата на империята.

И Австро-Унгария изживява последните си дни. Към военните неуспехи се прибавя стремежът за независимост на неавстрийските части на империята. През 1916 г. новият император Карл Хабсбург прави опит да запази империята чрез федерализация, но събитията го изпреварват. На 30 октомври 1918 г. във Виена избухва революция, която обявява република. Три дни по-късно, на 3 ноември, Австро-Унгария капитулира.

Германия продължава да воюва сама, но за малко. Опитите за промени на правителството на Макс фон Баден не успяват. На 3 ноември 1918 г. моряците в Кил въстават, а на 9 ноември бунтът достига до Берлин. Ноемврийската революция помита империята, кайзер Вилхелм II е принуден да бяга. На 11 ноември 1918 г. Германия капитулира и войната приключва.

Подводниците

Подводниците са използвани масово като военно средство от Германия по време на Първата световна война. Подводниците са скритото оръжие на германската армия, с което тя се опитва да предотврати морската блокада. През август 1914 г. флотилия от десет германски подводници отплава от базата в Хелиголанд и атакува британската кралска флота в Северно море. На 22 септември 1914 г. германска подводница потапя три британски кораба. Германска подводница потапя и пътническия кораб „Лузитания“, при което загиват 1198 души. Общо в годините на войната подводниците потопяват 5000 кораба.

• Проучете в интернет какви други оръжия и бойна техника са използвани за първи път през Първата световна война. Изгответе презентация и я обсъдете в клас.

Проверете наученото

1. Обяснете защо започва Първата световна война. Възможно ли е било предотвратяването ѝ? Аргументирайте своето мнение.
2. Проследете хода на войната, като нанесете върху линия на времето основните сражения на двата фронта.
3. Аргументирайте твърдението, че Първата световна война е „самоубийството на Европа“.

Приложете знанията си

1. Обсъдете със съучениците си защо Първата световна война е повратен момент в човешката история.
2. Коментирайте писмено (обем до 1 с.) думите на ветеран от войната: „Войната… остави дълбок белег в мисленето и поведението на едно цяло покление“.