2. Блоково обособяване в навечерието на Първата световна война
Напрежението в Европа нараства
В края на ХІХ и началото на ХХ в. се оформят противоречията между водещите европейски държави. Първата причина за нарасналото напрежение са различните темпове на икономическо развитие. Нова държава като обединена Германия настига и изпреварва най-развитите стари империи. В началото на ХХ в. Германия вече произвежда повече стомана от Великобритания и надвишава нейния дял в световното промишлено производство.
Втората по важност причина за разногласията на европейския континент е надпреварата между великите сили за овладяване на останалия неподелен свят. И отново младата колониална сила Германия поставя под въпрос световното господство на Великобритания с проникването си в Африка и в Далечния изток. С бързи темпове в края на ХІХ в. е създадена Германската колониална империя в Африка и Азия. Колониални спорове водят също Франция и Великобритания за Северна Африка, Русия и Великобритания за влияние в Азия.
Централните сили – Германия и нейните съюзници
Още преди края на ХІХ в. в Европа започват да се сформират международни коалиции, чрез които държавите се готвят за бъдеща война. Първата коалиция е създадена от централно-европейски държави. През 1879 г. Германия подписва с Австро-Унгария съюзен договор, към който по-късно се присъединява и Италия. През 1882 г. във Виена е подписан договорът между трите държави, който оформя коалицията Троен съюз (Централни сили). Идеята за съюза е на тогавашния канцлер Ото фон Бисмарк. Той цели да изолира Франция и да си осигури външна подкрепа при опит на Франция да си върне загубените Елзас и Лотарингия.
В основата на съюза между трите държави стоят техните общи интереси. Те се опитват да разширят своето влияние по света и да се защитят от своите противници, и на първо място – от Франция. Първоначално съюзът е сключен за срок от 5 години, но впоследствие е удължаван. Трите държави се задължават да си окажат военна помощ, ако някоя от тях бъде нападната от две или повече велики сили.
Оформяне на Антантата
Създаването на Тройния съюз предизвиква реакцията и на другите велики сили в Европа. Първи на засилените германски позиции на континента реагират Русия и Франция. През 1891 г. те подписват Френско-руски съюз, който на следващата година е потвърден от военна конвенция, а през 1893 г. и от отбранителен съюз. Създаването на Френско-руския съюз се оформя бързо и лесно, тъй като двете държави нямат противоречия помежду си. Обединява ги страхът от Германия, чиято роля в Европа и по света нараства.
Повече усилия са нужни, за да бъде привлечена към новото обединение Великобритания, тъй като тя има много противоречия както с Франция, така и с Русия. Но британското правителство наблюдава с все по-голяма тревога нарастващата икономическа и военна мощ на Германия и в началото на ХХ в. разбира, че новата сила може да се окаже по-опасна от старите. Затова британците показват готовност да подобрят отношенията си с Франция, за да могат с общи усилия да спрат възхода на новия противник.
И резултатът не закъснява – през 1904 г. Великобритания подписва споразумение с Франция, наречено Сърдечна антанта, което урежда колониалните спорове между двете страни за Северна Африка. С този договор Великобритания за пръв път се отказва от своя . Това показва, че силите на Британската империя вече не стигат, за да може сама да защитава водещите си позиции в света. За разлика от Тройния съюз и от Френско-руския съюз Антантата не съдържа задължения за взаимна помощ, което оставя на Великобритания свободата сама да решава как да действа при опасност от война.
Антивоенна Европа
Правителствата се готвят за война, но европейците не искат да воюват помежду си.
През 1889 г. е създаден Интерпарламентарният съюз с цел конфликтите да се решават с мирни средства. През юли – август 1907 г. в Лондон се провежда световен конгрес за мир. В Русия се разраства влиянието на толстоизма – нравствено-социалното учение за мир на Лев Толстой.
Социалистическият интернационал също се включва в движението за мир. На конгреса си в Базел на 24 – 25 ноември 1912 г. социалистите обявяват, че няма да допуснат нова война. Най-ярък борец за мир е френският социалист Жан Жорес, който организира масови антивоенни митинги. Жорес произнася последната си антивоенна реч на 25 юли 1914 г. в Лион, а седмица по-късно е застрелян. Насилието взема връх над .
- В началото на ХХ в. в Европа се създават две групировки, едната от които иска да разшири влиянието си, а другата – да не допусне това. Правителствата се готвят за война, но народите не желаят да воюват помежду си.
Когато фактите говорят!
Личности от епохата
Последен германски кайзер (император) и крал на Прусия. Роден в семейството на германския кайзер Фридрих ІІІ Хоенцолерн и принцеса Виктория, дъщеря на британската кралица Виктория. Поема управлението през 1888 г., а през 1890 г. уволнява канцлера и обединител на Германия Ото фон Бисмарк, като поема изцяло управлението на бързо развиващата се държава. Заменя външнополитическата стратегия на Бисмарк, съобразена с международните реалности („реалполитик“), с т.нар. велтполитик (световна политика).
Импулсивен и емоционален, той насочва Германия към изграждане на световна колониална империя, което го сблъсква с Великобритания. Възползва се от създадената криза след убийството на хабсбургския наследник Франц Фердинанд на 28 юни 1914 г., за да предизвика общоевропейска война. Революцията, избухнала в Германия през ноември 1918 г., го принуждава да абдикира.
- Характеризирайте външно-политическата стратегия на Вилхелм II.
- Реалистична ли е тя с оглед на международните отношения в началото на XX в.? Аргументирайте своето мнение.
Френски философ и историк, социалист, пацифист. Привърженик е на марксисткото разбиране за историческото развитие, което го насочва към социалистическото движение. Въздействащ оратор, който предлага много реформи, насочени към подорбяване на социалните отношения. През 1899 г. обединява социалистическото движение в една партия.
Критикува френския колониализъм и е противник на войната. Участва в антивоенни прояви, организира социалистите да гласуват срещу военните заеми, отхвърля предложенията на президента Поанкаре да влезе в правителството. В навечерието на войната, на 31 юли 1914 г., е застрелян от френски националист.
- Как Ж. Жорес изразява антивоенното си отношение?
Повече за...
Планът „Шлифен“
Стратегически план за победа на Германия във война на два фронта – с Франция и Русия. Той е изработен през 1905 г. под ръководството на тогавашния началник на Генералния щаб на германската армия граф Алфред фон Шлифен. Планът разчита на бавността на Русия при мобилизацията на армията (германците предполагат, че това ще трае два месеца), за да може германската армия да атакува бързо Франция, и то не през укрепената френско-германска граница, а през Белгия. Според плана съпротивата на Франция трябва да бъде сломена за един месец. А след победата на Западния фронт Германия вече би могла спокойно да започне голяма война с Русия. През 1914 г. планът е модифициран от новия началник на германския Генерален щаб Хелмут фон Молтке.
- Как Германия възнамерява да преодолее съпротивата на Франция?
- Кои са предимствата и недостатъците на този план?
Проверете наученото
- Формулирайте причините за нарастване на напрежението между великите сили в Европа в края на XIX и началото на XX в. Характеризирайте колониалната им политика.
- Защо Великобритания се присъединява към Съглашението въпреки противоречията си с Франция и Русия?
- Дайте примери за разпространението на пацифистките идеи в Европа.
Приложете знанията си
- Систематизирайте в хронологична таблица етапите в изграждането на военно-политическите съюзи в навечерието на Първата световна война.