1. Въведение в Съвременността

Предизвикателствата на съвременната епоха

започва през ХХ в. и продължава до днес. Тя донася на човечеството много успехи и поражения. За изминалия повече от век съществено се променят начинът на живот, битът, средствата за контакти между хората, политическата карта на света, отношенията между народи, държави, раси и континенти. Същевременно постиженията на науката и техниката усъвършенстват средствата за унищожаване на хората, замърсяват околната среда, подпомагат изчезването на животински и растителни видове.

Равносметката на съвременната история съвсем не е еднозначна. На едната страна на везните трябва да се поставят двете световни войни, Студената война, глобалното противопоставяне Изток – Запад, Север – Юг, безбройните локални войни, геноцидът и етническото прочистване, мащабните социални експерименти с народи и континенти, бойните отровни газове, двете атомни бомбардировки над мирно население, международният тероризъм и други мрачни факти. А от другата страна, могат да се наредят откритията в медицината, електрониката и компютрите, световната интернет мрежа, мобилните връзки, социалните мрежи, средствата за информация, превърнали света в „комуникационно село“, овладяването на Космоса и възможността на хората да надникнат в него, постиженията в интеграцията на региони и континенти, най-яркият пример за което е Европейският съюз.

Музеят на космонавтиката

Мемориалът на Гагарин

Съвременната епоха дава на историците и на наблюдателите многобройни примери за човешко падение, но и за възвишен човешки дух, за престъпления, но и за подвизи, за жестокости, но и за себеотрицание, за ужаси, но и за хуманност. Хубава или лоша, това е нашата епоха. Днес от всички вас, независимо дали сте родени през ХХ, или ХХІ в., зависи накъде ще тръгне човечеството в бъдеще, в третото хилядолетие на нашата цивилизация.

Наследството на Новото време

Съвременната епоха започва с Първата световна война (1914 – 1918), причините за която се коренят в Новото време. Френската революция от 1789 г. разкрепостява политическото мислене и общественото съзнание, дава простор за развитие на науката и техниката. Тя е съпроводена от ново противопоставяне между великите сили, от утвърждаване на националните държави и на индустриалното производство, което позволява на едни страни да ускорят своето развитие за сметка на други. В началото на ХХ в. светът вече е овладян от европейските колониални империи, които се опитват да му наложат своя начин на живот, на производство и културни модели, но предизвикват съпротива и борба за нов световен ред.

В съвременната епоха политическите идеи вече не са занимание за избрани елити в обществата. Те се превръщат в масови политически движения на хора, готови не само да ги дискутират, но и да се борят за реализирането им.

Благодарение на повишената грамотност политическите знания се разпространяват сред европейците. Те се трансформират от абстрактни идеи в стимул за борба. Духът на Просвещението, родил либерализма и подготвил големите европейски политически революции, продължава да тласка Европа по пътя на демокрацията. Наред с либерализма обществено-политически идеи като , , мобилизират огромен брой хора и променят не само политическата карта на Европа, но и начина на мислене на европейците.

Национализмът се утвърждава през ХІХ в., често наричан „век на национализма“, но засилва своето влияние в съвременната епоха. Той кара хората да осмислят света и своето място и роля в него посредством нацията. Според неговите привърженици хората на първо място принадлежат към своя народ и нация. Единствено чрез „свещеното си право“ да имат своя национална държава, те могат да реализират правата и свободите си. Западна Европа навлиза в ХХ в. като континент на национални държави. Но в Източна Европа обстановката е съвсем различна. Там господстват континенталните империи, а потиснатите народи се вдъхновяват от национализма в борбата си за независимост.

Все по-голямо влияние в Европа в началото на съвременната епоха придобива още една нова идея, превърнала се в масово политическо движение. Това е социалдемокрацията, която залага не на националното разделение, а на международното сътрудничество между потиснатите социални групи, наречени класи. Ражда се интернационализмът, който възниква на основата на марксизма във Франция, Германия и Великобритания като протест срещу социалните последици на индустриалната революция. За социалдемокрацията движеща сила на историята е борбата между класите, сред които водеща роля имат работниците, наричани също пролетариат. Разпространяването на социалистическите идеи по света създава условия за появата на първата международна социалистическа организация (Интернационал). В началото на ХХ в. в повечето европейски страни вече има социалистически партии, които членуват в Интернационала.

Още една голяма обществена група – селяните, се опитват да защитят своите интереси с помощта на нова идеология – аграризма. Той възниква върху убеждението, че селското стопанство е основа на икономиката, а селяните могат да изградят нов справедлив обществен ред. Аграризмът успява да създаде масови политически партии главно в Източна Европа, където селяните са мнозинство и страдат от подчиненото си положение в модерното общество.
  • Светът се променя в съвременната епоха, която дава много нови възможности за хората, но им носи и много страдания.
  • Масовите политически движения се превръщат във феномен на ХХ в. Те ограничават ролята на традиционните обществени елити и създават предпоставки за раждането на масовото общество.

Личност от епохата

Британски писател и идеолог на колониализма. Роден е в Бомбай, Индия, но е изпратен в Англия, за да получи образование. Не може да служи в армията заради лошо зрение, но се връща в Индия като журналист. Става известен с късите си разкази и особено с книгите си за деца, в които представя приказния свят на джунглите. В книгите си Киплинг разказва за колониална Индия и защитава виждането си за предимствата на колониализма. Той е автор на термина „бремето на белия човек“ като олицетворение на колониализма.

Киплинг е първият английски писател, получил Нобелова награда за литература през 1907 г. В световната литература остават „Книга за джунглата“ с образа на Маугли, приказките и някои книги за възрастни.

Германски философ, социолог, политикономист, политически журналист, обществен деец и идеолог на международното социалистическо движение. Роден е в Трир, Прусия. Един от най-ярките критици на капитализма заради експлоататорския му характер. Формулира теорията на диалектическия и историческия материализъм, като обяснява развитието с класовата борба. Въвежда идеята за принадената стойност като незаплатен човешки труд.

Неговото учение (марксизъм) оказва силно влияние върху развитието на света в края на ХІХ и през ХХ в. Участва в създаването на Първия интернационал като революционна организация, която има за цел да унищожи несправедливото капиталистическо общество и да създаде общество, в която да господства социалната справедливост. В края на ХХ в. е определен като най-влиятелния човек на хилядолетието.
  • Помислете защо марксизмът се появява в края на ХIX в.?
  • С кои свои идеи Маркс печели последователи?

Свидетелствa от епохата

Ръдиард Киплинг за британския колониализъм

„На нас, тъкмо на нас, а не на други, е възложено определено задължение: да носим светлина и цивилизация в тъмните кътчета на света, да осеняваме умовете в Азия и Африка с етическите идеи на Европа, да даваме на милионите, които никога иначе не биха познали мир и сигурност, тези първостепенни условия за човешкия напредък.“

  • Формулирайте същността на британската колониална идея?
  • Какво дава британският колониализъм на народите по света?

Хосе Ортега-и-Гасет за национализма

„Англичанинът, французинът или испанецът – нека за малко оставим германеца – също са инертни по традиция и като нещо присъщо на тях, в което са, в което се носят и дишат: именно това е било да бъдат англичани, французи или испанци. Нацията за тях е – по този инертен начин – майчиният език, религиозната и героичната традиция, твърдо установените обичаи, специфичният начин, по който мислят, усещат и се радват на нещата. Но характерното за Идеята за Нация се заключава в това, че всички тези инертни форми на живот постепенно са се развивали и обогатявали, докато изградят един цялостен начин да бъдеш човек. Да бъдеш англичанин, французин или испанец, означава изцяло да бъдеш човек по начина на англичаните, французите или испанците. Този начин засяга всички измерения на човешкото – религия, поезия, изкуство, икономика, политика, любов, болка, удоволствие, прониква в тях, обхваща ги и ги видоизменя.“
  • Кои са водещите идеи на национализма на англичани, французи и испанци?
  • Защо авторът отделя германския национализъм? Припомнете си кога и как се създава обединената германска държава.

Проверете наученото

  1. Определете хронологичните граници на съвременната епоха.
  2. Обяснете защо причините за нейното начало се коренят в Новото време.
  3. Дайте примери за открития от съвременната епоха, които се оценяват като опасни за човечеството.
  4. Коментирайте как политическите идеи се превръщат в масови политически движения през съвременната
    епоха.

Приложете знанията си

  1. Напишете есе (200 думи), в което да изразите своята съвременна интерпретация на термина на Киплинг „бремето на белия човек“.
  2. Дискутирайте в клас положителните и отрицателните характеристики на национализма, социализма и аграризма. Коя от тези идеи е най-трудно осъществима според вас? Аргументирайте се.