Делене на клетката. Митоза
Основно свойство на клетката е нейната способност да се самовъзпроизвежда. Образуването на нови клетки е възможно единствено чрез делене на предшестваща майчина клетка.
Клетъчно делене (митоза)
Значение на клетъчното делене
В тялото на многоклетъчните растения и животни всяка минута умират стари и увредени клетки. Едновременно с това чрез клетъчното делене в организма непрекъснато се образуват нови клетки, които заменят загиналите и запазват размерите на тялото. При младите организми броят на новите клетки е по-голям от броя на умрелите клетки и тялото нараства.
Видове клетъчно делене
Деленето на клетките се извършва чрез два процеса – митоза и мейоза. В резултат на митозата възникват диплоидните телесни клетки, а в резултат на мейозата се получават хаплоидните полови клетки.
Митотичен цикъл
Митозата е основен начин на размножаване само на еукариотните клетки. Тя се предхожда от дълъг процес на подготовка на клетката за делене – интерфаза.
Интерфаза + митоза = митотичен цикъл
Митотичният цикъл е непрекъснат процес. Разделянето му на интерфаза и митоза е условно и е само за по-лесното му изучаване.
Интерфазата включва три периода:
Пресинтетичен период, през който клетката увеличава масата си, като синтезира интензивно белтъци и РНК.
Синтетичен период – най-същественият момент в подготовката за делене, през който генетичната информация се удвоява.
Постсинтетичен период, по време на който се синтезират белтъци и молекули, които са богати на енергия, необходима за деленето.
Митозата включва четири фази: профаза (A), метафаза (Б), анафаза (В) и телофаза (Г).
Профаза:
• Ядрената обвивка се разпада, ядърцето изчезва.
• Удвоените центриоли се разделят и се насочват към срещуположните полюси на клетката. Помежду им се оформят нишките на делителното вретено.
• Хромозомите стават видими под микроскоп. Те съдържат по 2 сестрински хроматиди, които са свързани помежду си в центромерите. Броят на хромозомите е диплоиден (2n), но количеството ДНК на всяка хромозома е удвоено.
Метафаза:
Хромозомите са прикрепени чрез центромерите си към нишките на делителното вретено. Приплъзвайки се по тях, хромозомите се подреждат по екватора на клетката.
Анафаза:
• Центромерите се разделят, а с тях и сестринските хроматиди.
• Сестринските хроматиди се придвижват към двата полюса като самостоятелни хромозоми. Всяка хромозома има първоначалното количества ДНК. В двата края на клетката има по един диплоиден набор хромозоми.
Телофаза:
• Хромозомите се деспирализират и загубват очертанията си.
• Около всеки хромозомен набор се оформя ядрена обвивка.
• В двете новополучени ядра се появява по едно ядърце.
Митозата завършва с разделяне на цитоплазмата и органелите.
Митотичният цикъл осигурява еднаква наследствена информация на майчината и на дъщерните клетки чрез удвояването на генетичния материал (през интерфазата) и разделянето му в два еднакви комплекта (по време на митозата).
Клетъчно делене (митоза)
Митоза
Кратко обобщение
амитоза
митоза
митотичен цикъл
Амитозата е клетъчно делене, при което наследственият материал не се разпределя поравно в двете новополучени клетки. Митозата е клетъчно делене, чрез което се получават телесните клетки. При митозата от една майчина диплоидна клетка се образуват две дъщерни диплоидни клетки, генетично напълно еднакви. Това определя биологичното значение на митозата: 1. увеличаване броя на клетките и 2. запазване на наследствената програма.
Въпроси и задачи
1. Дефинирайте интерфаза, митоза и митотичен цикъл.
2. Сравнете крайния резултат на интерфазата и на митозата.
3. Какво е биологичното значение на митозата?
Проверете какво сте научили
За тези, които искат да знаят повече
При едноклетъчните организми и при някои дегенериращи клетки на многоклетъчните организми съществува още един вид клетъчно делене – амитоза. Тъй като в тези клетки не се образуват хромозоми, наследственият им материал не се разпределя поравно в двете новополучени клетки.