Ценности

Ако човек пътува с космически кораб из Вселената, пространството е така безпределно, че едва ли ще каже, че за него е важно точно това място, в което в момента се намира неговият космически кораб. Ако корабокрушенец плува на сал в океана, едва ли ще си помисли, че държи да е на точно това място в океана.
В първия случай изобилието от космическо пространство, а във втория – изобилието от вода, са нещо, което нито единият, нито другият ще нарекат ценно.
И за двамата изобилието от ненужно е безразлично, т.е. неценно. Него древните стоици са наричали – адиафорично (гр. adiaphoron, „безразлично“). В океана от адиафорични неща ние се стремим към островите от блага, а сред благата ценим най-много онова, което има висока ценност.

Но за космическия пътешественик планетата Земя е обетовано място, защото на нея може да диша без скафандър и всяка тревица и всеки плод ще му се сторят част от рая. Също и за корабокрушенеца всеки остров пред него ще изглежда като обетована земя.

Ако космонавтът се завърне благополучно на Земята, а корабокрушенецът в пристанище, тогава те ще попаднат в ситуация, в която ще срещнат много неща, които не са в изобилие, но сред които те ще открият и такива, които са им нужни.
На витрините на магазините виждаме стоки с различни цени. Най-често тези цени дълго време не се променят. Когато избираме някоя стока, ние се водим първо от нашите нужди. Понякога обаче казваме: „Това ми трябва, но според мен не струва толкова“. Личните нужди и вкусове влияят върху преценката ни за цените, но не ги променят. На пазара цените се определят от съотношението между търсене и предлагане. Понякога внезапно нараснало търсене на нещо може да повиши много цената му. Така например през ХVІІ в. в Холандия по време на т.нар. треска за лалета цената на луковиците се изравнила с цената на една каляска.

Един колекционер на пощенски марки може да е съгласен да купи марка, която му липсва в колекцията, на цена, която много надвишава пазарната. Хората вещомани също са склонни да купуват вещи на цени, които са над пазарните.
На противоположната позиция бил Сократ, който казал: „Трябваше да отида на пазара, за да видя от колко много неща нямам нужда“.

В българския език използваме няколко думи – качество, стойност, цена, ценност, с които обозначаваме доколко едно или друго нещо е важно за нас.
Например казваме:
● Изворната вода е с отлични питейни качества.
● По време на концерта звукът беше много качествен.
● Замяната на ръчен труд с машини намалява стойността на стоките.
● Тази картина е много стойностна.
● Ценностите на нашето поколение са по-различни.
● В японската култура съзерцанието на дзенградината е ценност.

От тези изрази можем да направим следните изводи:
● Качествата са обективни характеристики на нещата.
● Нещо има стойност, когато отговаря на наши нужди, но е дефицитно.
● Цената е паричен израз на стойността и зависи от съотношението търсене – предлагане.
● Ценностите изразяват доколко нещо е важно за нас независимо от това каква е неговата цена.

Човек непрекъснато избира. Избира как да премине денят му. Накъде да върви. Какво да прави. С кого да общува. Какви думи да каже. Всеки избор се прави сред две или повече възможности. За да се спрем на една от тях, ние следваме нашите предпочитания.
На какво се основават обаче предпочитанията ни? На ценности. Ние може да осъзнаваме ясно какви са нашите ценности, но може и невинаги да си даваме ясна сметка за тях.
Така стигаме до следната последователност в „механизма“, по който избираме: ценността насочва нашите предпочитания, според предпочитанията си правим избор, изборът реализираме в постъпка.

Можем да обогатим тази схема, като разграничим цели и средства. Защото удачно избраните средства улесняват постигането на целите ни. Така получаваме следното:

Понякога, когато избираме, изпадаме в колебание. Дали да решаваме задачи, или да караме колело? Дали да отидем на разходка в парка, или пък в планината? Дали да изберем професията на инженер, или на лекар? Дали да учим в България, или в чужбина?
В такива случаи разбираме, че е лесно да изберем между нещо, което няма стойност, и нещо, което е ценно за нас. Тогава изобщо не се замисляме. По-трудно е обаче да изберем между неща, които са сходно ценни за нас. Как е добре да постъпим в такива случаи?
В такъв случай най-често постъпваме по някой от следните начини. Можем да подражаваме на хората около нас – родители, приятели, съученици, съседи. Или пък подражаваме на хора, които лично не познаваме, но смятаме, че те са наши образци („идоли“). Ако харесваме някой музикант или актьор, може да опитваме да подражаваме на него.
Когато обаче размишляваме повече над това кои са ценните неща в живота, стигаме до темата за „йерархията на ценностите“. Признак на зрелост е да имаме що-годе ясна и устойчива идея за това кои са нашите най-важни ценности и съответно кои са по-маловажни. Това много ще ни улесни, когато избираме.

Най-важно е кои ценности поставяме на върха. Висшите ценности определят нашия светоглед, личност и морален облик. За вярващия висша ценност е святото, за спортиста – победата, за художника – красотата, за учения – истината, за съдията – справедливостта, за влюбения – любовта.
Но човек може да бъде и художник, и вярващ, и влюбен. Как се подреждат ценностите тогава? Ако една ситуация изисква да дадем предпочитание на една ценност пред останалите, как да направим най-добър избор? Има ли обективни критерии, по които можем да подредим ценностите? Философът Макс Шелер смята, че такива критерии има. Според него те са:
● трайността на ценността;
● неделимостта на ценността;
● коя ценност коя предпоставя;
● дълбочината на удовлетвореност, която ценността доставя.
Йерархията между ценностите ни става ясна, когато се наложи да избираме между две неща, за които поотделно сме убедени, че ги ценим.
Например трябва да изберем дали да отидем на кино, или да учим език.
Ако имаме много време до изпита, можем да предпочетем първо да отидем на кино, а след това да учим. Но ако изпитът е след 2 – 3 дена, тогава ценността на ученето измества ценността на забавлението.

Колкото по-цялостна и богата е една личност, толкова повече ценности вижда.
Човекът на ползата се фокусира само към полезното за него. Такъв човек може да унищожи красива вековна гора, за да я продаде като дървен материал, а получените пари да пропилее за хазарт или луксозни стоки.
Благородният човек живее в много по-богат свят – за него и природата е благо, което той цени и пази, и изкуството в музея, което обича да съзерцава, а не се стреми да го купи и скрие в частната си колекция.
Така според Макс Шелер ценностите могат да бъдат представени в следните 5 двойки, подредени в низходяща йерархия:
● сакрално/профанно;
● добро/зло; истина/неистина; красиво/грозно;
● здравословно/болестотворно;
● полезно/вредно;
● удоволствие/неудоволствие.

Казано по друг начин, същата низходяща градация изглежда така:
● религиозни ценности (свещеното, святото);
● духовни ценности (етически, познавателни, естетически);
● ценности, свързани със здравето;
● утилитарни (ценности на полезното);
● сетивни (ценности на усещанията).
Йерархията на ценностите е подлагана на различни критики, но общата идея е убедителна и ни помага да се ориентираме, когато правим морален избор.