Годишен преговор: Светът през последните сто години

Блоковото обособяване в навечерието на Първата световна война подчертава империалистическата същност на споразуменията, които се сключват от двата военно-политически блока – Централните сили и Антантата. В част от тях се извършва предварителна подялба не само на икономически и политически сфери на влияние, но се предвижда възможност за пряко завоюване на отделни държави. Доминиращ се оказва стремежът на великите сили към световно господство и ново преразпределение на света.

Атентатът в Сараево на 28 юни 1914 г. се превръща в искрата, която при натрупаното огромно напрежение между двата военнополитически блока води до избухване на световен пожар. Първата световна война е един от феномените на цивилизацията на ХХ в. Тя продължава повече от четири години и включва 75% от населението на Земята. Военните действия се водят по суша, въздух и море в Европа, Азия и Африка. Армиите използват модерно оръжие, включително картечници, танкове, самолети, кораби, подводници, бойни отровни вещества.

Последиците от конфликта са катастрофални. Загиват 10 милиона души, а други 20 милиона са ранени и осакатени. Направени са разходи за стотици милиарди долари, а разрушенията в зоните на големите сражения са невиждани дотогава в историята. В резултат на кризата монархията в Германия е унищожена, разпадат се и Австро-Унгария и Османската империя, а в Русия болшевиките заграбват властта чрез революция. Старите политически партии слизат от сцената за сметка на нови, като левите и десните екстремисти завоюват сериозни позиции.

Непосилните условия на мирните договори, наложени на победените, създават условия за формиране на тоталитарни идеологии и режими – болшевишки в Русия, фашистки в Италия и нацистки в Германия. Версайско-вашингтонската система от договори не довежда до политика на омиротворяване, а допълнително задълбочава
противоречията между победители и победени. След идването на Мусолини на власт в Италия (1922 г.) и на Хитлер в Германия (1933 г.) и двете държави повеждат агресивна политика за установяване на господство в големи райони на Европа и Северна Африка. С влизането в оста Рим – Берлин – Токио императорска Япония също не прикрива експанзионистичните си намерения към Югоизточна Азия.

По същото време светът от двете страни на Атлантика е обхванат от най-голямата до този момент в историята икономическа криза – Голямата депресия (1929 – 1933 г.). Кризата блокира усилията на демократичните държави да проявят политическа далновидност и да се противопоставят на агресивните действия на страните от Оста. Те последователно осъществяват политика на компромиси, с която се надяват да избегнат поредния военен конфликт. Така светът навлиза в нова война – много по-мащабна и по-опустошителна от първата.

Втората световна започва с нападението на Германия срещу Полша на 1 септември 1939 г. Възползвайки се от съюзните си отношения с германците и пасивността на останалите европейски сили, Съветският съюз заграбва част от Финландия, анексира Бесарабия и Източна Полша и окупира Литва, Латвия и Естония. Хитлер от своя страна разгромява Франция и заграбва голяма част от Западна Европа. Мусолини нахлува в Албания, Гърция и Либия, а Япония систематично овладява страните от своя регион и Североизточен Китай – провинция Манджурия.

Нова фаза в развитието на световния конфликт започва през 1941 г. с германското нахлуване в Русия и японското нападение срещу базата на американските военноморски сили на Хаваите (Пърл Харбър). Така страните от Оста настройват срещу себе си могъщи противници и макар да воюват упорито още няколко години, през 1945 г. са принудени да капитулират.

Равносметката от световния конфликт е ужасяваща: 55 милиона убити и 90 милиона ранени. Големи части от света и особено Европа и Далечният изток са със съсипана и разбита икономика и инфраструктура. Новосъздадената световна Организация на обединените нации се нагърбва с тежката задача да осигури мирното съвместно съществуване на държави с различен обществен строй, някои от които доскоро са били смъртни врагове.

След края на войната светът е осъден да живее разделен между полюсите на комунизма (Съветския блок) и страните с демократично устройство, водени от САЩ. Настъпва периодът на Студената война, изпъстрен с множество локални военни конфликти между двата лагера и с надпревара във въоръжаването.

Страните в Западна Европа бързо преодоляват последствията от войната благодарение на американска финансова помощ (плана „Маршал“), а страните от Източна Европа, останали под опеката на Москва, изостават в развитието си, белязано от наложения съветски модел на държавност и ограничаване на човешките права и свободи.

След четири десетилетия на надпревара недостатъците на социалистическата система водят Съветския блок до логичен крах. Последният съветски президент Михаил Горбачов напразно се опитва да запази страната си чрез реформи, но системата се разпада, както и самият Съветски съюз, който е напуснат от редица от съставните си републики.

Студената война приключва с победа на демокрацията, но страните от Източна Европа са изправени пред предизвикателството да променят не само своите политически системи, но и да въведат механизмите на пазарното стопанство. Това става с цената на много трудности и лишения (шокова терапия) – в Централна и Северна Европа по-бързо, на Балканите (България и Румъния) по-бавно и трудно.

Все пак започналият скоро след края на Втората световна война процес на евроинтеграция достига кулминацията си със създаването през 1992 г. на Европейския съюз. Обединените усилия на повечето европейски държави членки на съюза стават още по-наложителни на фона на големите предизвикателства, пред които е изправен съвременният свят.

На първо място заедно със САЩ на световната сцена се появяват още две мегаикономики – китайската и японската. Глобализацията и транснационалните компании все по-малко се съобразяват с държавните граници и суверенитета на отделните държави. Навлизането на човечеството в информационния век – епоха на нови технологии, нови производства и сфери на научно изследване, нови начини на общуване и развлечения, изискват ресурси и организация, които вече не са по силите на отделни и останали изолирани народи и държави.

Само с обединени усилия човечеството ще може да се справи и с най-тревожните перспективи за неговото бъдеще – замърсена околна среда, изчерпване на източниците на храна и питейна вода, неконтролирано нарастване на населението на планетата, екстремистки и фундаменталистки терористични акции, стихийна глобализация.