Икономическо развитие на САЩ, Китай и Япония

След края на Втората световна война отпадането на ограниченията от военните години води до бум на потребителското търсене. Евтините ипотеки за демобилизираните войници стимулират мащабно жилищно строителство. Вследствие от това положително икономическо развитие брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ през 1960 г. е вече 2,5 пъти по-голям в сравнение с този отпреди войната. Това има и пряко последствие върху жизнения стандарт на населението – средната класа на обществото става по-многочислена.

Студената война между САЩ и СССР води до създаването на мощен военнопромишлен комплекс, в който са ангажирани огромен брой работници и специалисти. Планът „Маршал“ гарантира пазари за стоките, произвеждани от намиращата се във възход американска индустрия. В същото време САЩ застават начело на Международния валутен фонд и на Световната банка, чрез които контролират и насърчават свързването на икономиките на отделните държави в обща система. По това време американският долар се превръща в най-предпочитаната резервна валута в света и се използва като разплащателно средство в голяма част от операциите на международната търговия.

В началото на 70-те години американската икономика се натъква на сериозни трудности от международен и вътрешен характер. Проточилата се Виетнамска война изисква големи военни разходи, а петролната криза след поредната Арабско-израелска война (1973 г.) води до бързо повишаване на цените на суровия петрол и оттам до оскъпяване на стоки и услуги. Неблагоприятно икономическо въздействие оказват и прекомерните разходи за социални дейности, имащи за цел да подобрят здравеопазването, пенсионната система и образованието. В продължение на цяло десетилетие инфлацията расте, броят на безработните се увеличава, а фалитите на предприятията и фермерите взимат застрашителни размери.

Излизането от този продължителен период на криза се свързва с идването на власт на президента Роналд Рейгън (1981 г.). Намаляват се данъците, което води до увеличаване на потреблението и на инвестициите в икономиката. Ограничава се държавната намеса по отношение на бизнеса. Орязани са и голяма част от разходите за социални дейности. Всичко това съживява икономиката. Увеличените разходи за военни цели от Студената война водят до ръст на бюджетния дефицит (разликата между разходите и приходите в бюджета), но инфлацията е овладяна благодарение на активната политика на управителите на Федералния резерв (орган за финансов контрол върху икономиката на САЩ).

Междувременно модерните информационни технологии и средствата за комуникация свързват икономиките на отделните държави в обща система. Това има както предимства, така и недостатъци. Сред последните е бързото глобално разпространение на различни по мащаб икономически сътресения като световната финансова криза, чието начало бе поставено в САЩ през 2007 г. от срив на пазара на ипотеки. Укрепналата през 90-те години на миналия век американска икономика обаче сравнително бързо успява да се съвземе от тази криза.

Историята на икономическото развитие на Китай след Втората световна война е отлична илюстрация на явлението „нови индустриални сили“. Това са суверенни държави, които търсят свои пътища за постигане на просперитет и ги откриват. През 50-те години икономиката на Китай е крайно изостанала. Новата власт предприема мащабна индустриализация, като развива преди всичко тежката индустрия. Разчита се много на помощта на Съветския съюз.

Неразумното решение на комунистическата партия за извършване на „големия скок напред“ (бързо превръщане на Китай в развита индустриална държава) без наличието на необходимите ресурси и подготвени специалисти завършва с пълен провал. Десетки милиони китайци умират от глад. Трагично се отразяват на икономиката и последвалите години на „културна революция“, довела страната до хаос и предизвикала нови репресии и жертви.

След смъртта на несменяемия след войната лидер Мао Дзъдун (Цзедун) (1976 г.) положението в страната се нормализира и Китай тръгва по пътя на непрестанно икономическо развитие. От края на 70-те години до края на първото десетилетие на ХХІ в. ръстът на БВП е средно над 10% за година. През 1985 г. делът на промишлеността при формирането на брутния вътрешен продукт (БВП) се удвоява спрямо 1949 г. и изпреварва този на селското стопанство.

През 80-те години китайската икономика се отваря към света и започва активно да привлича чуждестранни капитали. Тръгва се към постепенно въвеждане на пазарна икономика в страната. Появяват се нови модерни отрасли като автомобилостроене, самолетостроене, ядрена енергетика, микроелектроника. Китайският износ доминира в световен мащаб. В същото време се внасят енергийни източници (природен газ и суров петрол), но се изпълняват и амбициозни планове за строителство на ядрени електроцентрали.

В много отношения новото столетие става свидетел на излизането на Китай на челни позиции в световната икономика. През 2010 г. страната изпревари САЩ по индустриална продукция, превърна се в световен лидер по производство на автомобили, на персонални компютри и т.н. Но в средата на второто десетилетие на нашия век се забелязва забавяне на темповете на развитие. Това се дължи на много фактори: недостатъчно качество на част от продукцията, оскъпяване на производството заради повишаването на заплатите, текучество на работната сила, инфлация, корупция и т.н. Това кара наблюдателите да прогнозират, че Китай може да настигне САЩ по развитие на икономиката едва към средата на века.

За няколко години Япония се възстановява от своето поражение във Втората световна война. Тя е типичен пример на държава, която бързо модернизира целия си икономически потенциал. Страната постига високи темпове на икономически растеж (13 – 15%). През 60-те и 70-те години в Япония се изгражда нова „открита икономика“, която се ориентира към нуждите на световния и регионалните пазари и е много гъвкава при реализацията на японската продукция. Нейните корпорации остават затворени за чужденци, но много бързо възприемат новите технологии и съвременните комуникации за бизнес дела.

Формулата на тази икономика е просперитет чрез мирна търговия и държавно участие. Главните фактори за икономическите успехи на държавата са: умело и бързо използване на откритията в науката и техниката, периодично обновяване на технологии и техника, висока професионална квалификация, трудова дисциплина, сравнително ниски заплати, премахване на бедността. Нацията печели и от особените черти на народопсихологията – привързаност към компанията работодател, лична отговорност, скромни разходи за лични нужди, пестеливост, всеотдайност в работата, дълбоко уважение към традициите на японската нация.

Япония е пример на т.нар. учещо общество. В началното училище с помощта на психолози и педагози децата и юношите развиват своите способности до индивидуалния максимум. Системата на висше образование включва изучаване на европейски и азиатски езици, специализации в чужбина и придобиване на научна степен „доктор“. Мотивацията на японските младежи е свързана с традициите на японците, които уважават образованието, науката и държавността. Държавата полага грижи и за дребния бизнес. Тя открива множество колежи за дребни предприемачи, които овладяват техниката на управление и изкуството на бизнеса.

През 70-те години Япония става втората след САЩ икономическа сила в света, която измества Федерална република Германия (ФРГ) от тази позиция, и по-леко преживява икономическите кризи. През 1980 г. Япония постига невероятен успех – тя изпреварва САЩ по производство на леки автомобили и телевизори. От средата на 90-те години сериозен конкурент на Япония е бързо развиващата се икономика на Китай, която през новото столетие уверено застава на второто място по редица важни показатели.

1. Посочете факторите, които стимулират възходящото следвоенно развитие на американската икономика.
2. Потърсете допълнителни материали за петролната криза, започнала през 1973 г., и подгответе презентация.
3. Кой американски президент извежда икономиката на САЩ от кризата на 70-те години?
4. Посочете промените, които гарантират икономическия растеж на Китай.
5. Направете портрет на историческата личност Дън Сяопин.
6. Кои са факторите, които предопределят икономическия възход на Япония?