Избухване на Втората световна война (1939 – 1942 г.)

Утвърденият през април 1939 г. план за светкавична война срещу Полша влиза в сила на 1 септември 1939 г. в 4,45 минути сутринта, когато германските войски преминават германско-полската граница. Поляците напразно очакват подкрепа от своите френски и английски съюзници. На 3 септември Англия и Франция обявяват война на Германия, наречена по-късно „странната война“, защото 2,5 млн. войници и офицери бездействат на Западния фронт. Полша е сломена само за 17 дни въпреки упоритата съпротива на полската армия.

Съветско-германските договорености от 23 август 1939 г. влизат в сила и на 17 септември съветската армия навлиза в Източна Полша. Германия и СССР подписват в Москва нов договор за дружба. Така Хитлер успява да осигури своя тил, за да може, необезпокояван от Изток, да ликвидира военната хегемония на Франция.

През ноември същата година Съветският съюз напада Финландия и присъединява голяма част от Карелия, отдалечавайки границата с тази страна от Ленинград и военноморската му база на Балтийско море. Със съдействието на Германия през 1940 г. СССР получава Бесарабия от Румъния, а в Прибалтика се разполагат съветски войски, които анексират със сила Литва, Латвия и Естония.

След светкавичната полска кампания самочувствието на Адолф Хитлер нараства и той насочва поглед към Северна и Западна Европа. През април 1940 г. Дания бързо е окупирана от един батальон на Вермахта, но съпротивата на Норвегия е сериозна. Немските загуби стават значителни, особено след десантите на английски и френски войски в Северна и Централна Норвегия. В началото на юни норвежката съпротива е сломена.

Пренебрегвайки обявения неутралитет, през май Германия напада Белгия и лесно я завзема заедно с Люксембург и Холандия. С тази военна операция се открива пътят за настъпление на германските войски към Франция. До края на май те достигат Ламанша и югозападно от пристанището Дюнкерк обкръжават 40 английски, френски и белгийски дивизии. Около 340 000 британски и френски военнослужещи трябва да се евакуират, за да не попаднат в германски плен.

В средата на юни германските войски превземат Париж. Сформирано е лоялното към фюрера правителство на маршал Петен, което подписва акта за безусловна капитулация. То управлява в южната част на страната от гр. Виши. Френският боен флот е потопен, за да не попадне в ръцете на Хитлер. След капитулацията на Франция германската авиация започва двумесечни широкомащабни бомбардировки на Англия, но „Битката за Англия“ е отложена заради подготовката за война срещу Съветския съюз.

В края на октомври 1940 г. 200-хилядна италианска армия нахлува в Гърция, която обаче оказва неочаквана съпротива. Ето защо в началото на април 1941 г. за 12 дни Вермахтът превзема Югославия и Гърция. Настъпилите промени по фронтовете и липсата на ясна съгласуваност в действията на Германия, Италия и Япония налагат подписването на Тристранния пакт (27 септември 1940 г.), към който по-късно се присъединяват Румъния, Словакия, Унгария и България. Страните – участнички в него, си поделят сферите на влияние в Европа и Азия.

През 1940 – 1941 г. английските войски извършват настъпателни операции в Северна и Източна Африка срещу разположените там италиански войски. Италия губи колониалните си владения в Източна Африка. Положението в Либия е подобрено след пристигането на немския танков корпус „Африка“ под командването на генерал Ромел.

В Далечния изток третият съюзник от Оста, Япония, развива настъплението на своята армия и флот от крайбрежието на Китай към Индокитайския полуостров и Индонезия, осъществявайки крупни военни операции.

Съветско-германските преговори в средата на ноември 1940 г. не удовлетворяват Хитлер и той подписва Директива 21 за нападение срещу Съветския съюз. Планът „Барбароса“ предвижда светкавична кампания за унищожаване на основните съветски сили. Германия подготвя настъплението на своите армии в три стратегически направления – център, север и юг, с които се предвижда завземането на Москва, Ленинград и Киев.

На 22 юни 1941 г. в 3 часа и 30 минути сутринта германската армия нахлува на територията на Съветския съюз. Стремителното настъпление на германските сили бързо ги извежда на подстъпите към Москва и Ленинград. Завзет е богатият на въглища район Донбас. Започва блокадата на Ленинград, продължила 900 дни.

Най-успешни са действията на групата армии „Център“. В първите три седмици германските войски успяват да проникнат на съветска територия в дълбочина от 300 до 600 км. Но към средата на месец юли съветската армия успява да изгради непрекъснат фронт от Финския залив до Черно море.

През есента започва битката за съветската столица, продължила до края на април 1942 г. Първоначалният устрем на немските войски е спрян на 50 – 60 км от московските предградия. След това съветската армия под командването на ген. Жуков минава в контранастъпление и отблъсква немските войски на 100 – 250 км на запад. Битката при Москва има огромно военно и политическо значение.

През втората половина на 1941 г. японските управляващи кръгове окончателно се ориентират към осъществяването на „Южната стратегия“. След френската капитулация в Европа Япония окупира Индокитай, с което влошава отношенията си с Великобритания и САЩ.

На 7 декември 1941 г. японците нападат американската база Пърл Харбър на Хавайските острови. Военните резултати са относително скромни пред риска да се провокира най-мощната държава в света. Германия и Италия също обявяват война на САЩ. До лятото на 1942 г. стратегическата инициатива на тихоокеанския фронт е на страната на Япония. Тя развива настъплението на своите войски срещу Филипините, Малая, Хонконг. Край бреговете на Малая е разгромен британският флот, с което се открива Тихоокеанският фронт на Втората световна война.

През февруари 1942 г. японската сухопътна армия навлиза в Сингапур, който е най-голямата военноморска база в Далечния изток. С окупацията на Бирма е затворен пътят за снабдяване войските на Чан Кай Ши в Югоизточен Китай. За половин година Япония овладява територии с население повече от 150 млн. души.

Намесата на САЩ във войната обаче изменя съотношението на силите в полза на антихитлеристката коалиция, чието начало е поставено с речта на Чърчил на 22 юни 1941 г., последвана от декларацията на президента Рузвелт. Коалицията официално става факт с подписването от 26 държави на Вашингтонската декларация на обединените народи от 1 януари 1942 г.

1. Редица изследователи твърдят, че Великобритания и Франция не оказват помощ на своя съюзник Полша, защото не са подготвени за война. Обяснете състоятелно ли е това мнение.
2. Съветско-германският договор от 28 септември 1939 г. предизвиква противоречиви оценки и днес. Приемате ли мнението, че договорът е изключителен дипломатически успех за Германия?
3. Опишете началото на нацистката агресия срещу СССР и определете причините за отстъплението на съветската армия.
4. Проследете последствията от намесата на САЩ във Втората световна война.