От Русия към СССР

Световната война изчерпва сравнително бързо икономическите и финансовите ресурси на Руската империя. В началото на 1917 г. тя изпада в дълбока икономическа и политическа криза.

Октомврийска революция

Спонтанните бунтове прерастват в обща стачка и довеждат до избухването на Февруарската революция. Император Николай ІІ абдикира. Руската дума (парламентът) избира временно правителство, което управлява паралелно със спонтанно възникналите Съвети на работническите и войнишките депутати.

На 25/26 октомври (6/7 ноември но нов стил) 1917 г. въоръжени отряди на добре организираната болшевишка партия, съставена от професионални революционери, свалят правителството. Властта минава в ръцете на нейния вожд Владимир Илич Ленин. Той добре разбира, че без излизането на Русия от войната шансовете на властта да оцелее са нищожни. Поради това през март 1918 г. с Централните сили е подписан неизгодният за руската страна Брест-Литовски мирен договор.

Русия излиза от Първата световна война, но в страната избухва гражданска война – война, в която враждуващите страни (привържениците на монархията, наричани белогвардейци, и болшевиките червеноармейци) принадлежат на една и съща държава.

Антантата започва въоръжена интервенция в подкрепа на белогвардейците, но тя не се увенчава с успех. Това способства за утвърждаването на новата власт и за присъединяването на някои отделили се от Руската империя народи. На 30 декември 1922 г. представители на Русия, Украйна, Беларус, Грузия, Армения и Азербайджан подписват договор за създаване на Съюз на съветските социалистически републики – СССР.

Външна политика

Усилията на съветското ръководство първоначално са насочени към запазването на мира, който е жизненонеобходим за възстановяването на икономиката и отбранителните способности на страната. На Женевската конференция по разоръжаването (1932 – 1934 г.) Съветският съюз внася проектоконвенция за общо и пълно разоръжаване, а след това и проект за частично разоръжаване. Предложенията са насочени към левите и пацифистките среди в западните държави, но не намират очаквания отзвук.

Външната политика на съветската власт е съсредоточена и върху преодоляване на изолацията, в която страната изпада след края на гражданската война. Установени са дипломатически отношения с редица държави. СССР е приет в ОН (1934 г.). В духа на нарастващата тревога в навечерието на поредната световна война се подписват пактове за ненападение и взаимопомощ с Франция и Чехословакия.

Сталинска политическа система

След смъртта на Ленин през януари 1924 г. се развихря остра борба за власт, в която победител излиза Йосиф Висарионович Джугашвили (Сталин). Той успява да оглави болшевишката партия. Болшевизмът е форма на диктатура на единствената партия в държавата – болшевишката, която чрез насилствени методи подчинява правовата държава и гражданското общество. Партийният апарат налага култ към първия водач на партията и страната.

Осъществява се пълен контрол върху всички сфери на обществения живот. Липсват каквито и да било демократични процедури при упражняването на властта. Върху хората се стоварват ударите на репресивния апарат, а командните и административните методи се оказват фатални за съдбата на икономиката и особено на селското стопанство. През периода 1932 – 1933 г. в Съветския съюз умират от глад между 5 и 7 млн. души.

Междувременно Сталин, който е „избран“ за генерален секретар на партията, постепенно унищожава физически цялата вътрешнопартийна опозиция. Потърпевши са също така огромен брой висши военни, интелектуалци и творци, научно-технически кадри и най-обикновени хора. Най-тежки са пораженията в армията, където са ликвидирани 35 000 офицери и генерали.

Огромната репресивна машина на Сталин „усъвършенства“ създадения още по времето на Ленин ГУЛАГ (Главно управление на лагерите). При нечовешки условия в Сибир милиони съветски граждани намират смъртта си, а върху съдбата на техните семейства тегне кошмарът на всекидневието, изпълнено с неизвестност.

През 1936 г. е приета новата конституция на СССР. Тя гарантира суверенитета на отделните съветски републики и зачитането на демократичните принципи на управление и на човешките права. Всичко това обаче е само на хартия и в политическата система на страната не настъпват положителни промени.

Вече научихте

, ,

  • През 20-те и 30-те години в СССР се установява тоталитарен режим.
  • Нормалното развитие на страната е възпрепятствано; грубо се нарушават човешките права и свободи.
  • Сталинската политическа система обрича държавата и многонационалното ѝ население на тежки изпитания и страдания.

Извори и документи

1. Сталински модел на управление – оценка на обречените съратници

Партията и държавата напълно се сляха – ето в какво е цялата беда... Сталин не се интересува от нищо освен от това да удържи властта. Правейки ни отстъпки, той пази ключа към ръководството и запазвайки го, по-късно ще ни пререже гърлото... Сталин познава само един метод – мъст, и той отмъщава с нож в гърба.

Из архива на Л. Троцки, публикуван през 1989 г. в съветския печат

2. Голямата чистка

Руските историци са установили, че по време на Голямата чистка Сталин ликвидира всяка опозиция и се сдобива с диктаторска власт. Едно от първите проявления на чистката е убийството през 1934 г. на ръководителя на партийната организация в Ленинград Сергей Киров. Кулминацията си процесът достига през периода 1936 – 1938 г. и засяга преди всичко „враговете с партиен билет“. Голямата чистка спомага и за напълване на лагерите за принудителен труд, които осигуряват работна ръка за успешно изпълнение на петгодишните планове.

Помислете и отговорете

  1. Проследете пътя на болшевиките до властта в Русия.
  2. Смятате ли за възможно избягването на чуждестранната интервенция? Аргументирайте се.
  3. Посочете характерните черти на сталинската политическа система.
  4. Потърсете информация за ярки произведения на литературата и изкуството, посветени на темата ГУЛАГ, и представете едно от тях под формата на Power Point презентация.

ГУЛАГ – проучване