Версайско-Вашингтонската система на международни отношения

Държавите победителки също не са равнопоставени. Водеща роля имат САЩ, Великобрания, Франция, Италия и Япония. Основните решения се вземат от голямата тройка, съставена от британския министър-председател Лойд Джордж, френския му колега Жорж Клемансо и американския президент Удроу Уилсън. Л. Джордж и Ж. Клемансо се обявяват за строги наказания на победените. У. Уилсън е за справедлив мир и равноправни отношения между големите и малките държави. Своите идеи той формулира в 14 точки в реч пред американския сенат.

Основна задача на Парижката конференция е да подготви мирните договори с Германия и нейните съюзници и да обсъди новото статукво след разпадането на трите империи – Руската, Османската и Австро-Унгарската.

Версайският мирен договор с Германия е подписан през юни 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец.

По силата на договора Германия връща на Франция Елзас и Лотарингия. Управлението на Саарската област е предадено под контрола на Обществото на народите за срок от 15 години. За същия срок се окупира левият бряг на Рейн от войските на Антантата. Освен други териториални отстъпки в полза на Австрия, Белгия, Чехословакия и Полша Германия се отказва и от всичките си колонии в полза на съюзниците и е задължена да плаща репарации в злато.

Числеността на германската армия е ограничена до 100 000 души. Германия няма право на генерален щаб, военни училища, военноморски и военновъздушни сили. Вменена ѝ е моралната отговорност за войната и последствията от нея. Версайският мир засяга дълбоко душевността на германската нация. В огромното си мнозинство тя е обхваната от желание за реванш.

Освен с Германия на конференцията се подписват и мирните договори с нейните съюзници. През септември 1919 г. в парижкото предградие Сен Жермен е подписан договорът с Австрия, през ноември в Ньой сюр Сен – с България, а през юни 1920 г. в Трианонския дворец във Версай – с Унгария, който е еднотипен със Сенжерменския. Австрия и Унгария губят големи територии и многобройно население в полза на съседните държави и също са принудени да плащат тежки репарации.

През август 1920 г. е сключен Севърският мирен договор с Турция, според който тя губи около 80% от владенията на унищожената Османска империя. Корабоплаването през Проливите се поставя под контрола на международна комисия.

Съществена част от Версайския договор е посветена на създаването на международната организация Общество на народите (ОН).

Основната цел на организацията е запазването на световния ред, утвърден от мирните договори, и разрешаване на всички спорове с мирни средства. Решенията на новата организация имат препоръчителен характер и всяко правителство е свободно да реши тяхното изпълнение.

Съгласно устава върховен орган на ОН е Общото събрание, в което вземат участие страните учредителки. Свиква се един път годишно, взема решения с пълно единодушие. Постоянно действащ орган на ОН е Секретариатът със седалище Женева. Обществото на народите въвежда т.нар. мандатна система за управление на бившите германски колонии и провинциите на разпадналата се Османска империя в Близкия изток. Мандат над тези територии получават Англия, Франция и Япония.

В края на 1921 г. и началото на 1922 г. се провежда Вашингтонската конференция, която допълва Версайската система от мирни договори. Тя е посветена на проблемите на разоръжаването в областта на военноморския флот и на следвоенното устройство на Тихоокеанския регион и Китай.

В конференцията участват девет морски държави от Европа, Америка и Азия. САЩ, Англия, Япония, Франция и Италия се договарят за фактическо увеличаване тонажа на военните кораби. По този повод Уинстън Чърчил пише: „Както в Европа, така и в Азия победоносните съюзници бързо създават обстановка, при която в името на мира се разчиства пътят за нова война“.

Участниците в конференцията се задължават да зачитат суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Китай. Наложен е американският принцип на „отворените врати“ и „равните възможности“ за търговско и индустриално проникване. Конференцията във Вашингтон е проектирана да стабилизира позициите на САЩ в района на Далечния изток и да ограничи разрастването на японската военна мощ, която би застрашила в следващите години не само американските интереси в този невралгичен регион, но и тези на останалите велики сили.

1. Посочете новото съотношение на силите в Европа и света след 1919 г.
2. Мнозинството изследователи твърдят, че мирният договор с Германия е тежък и грабителски. Посочете аргументи в полза на това мнение.
3. У. Чърчил: „Не мога да си представя по-голяма причина за бъдеща война от тази, че германският народ, който безспорно се оказа една от най-жизнените и силни нации в света, ще бъде ограден от редица малки държави… с големи маси немци, настойчиво желаещи да се присъединят към родината си“.
   Разгледайте картата на Европа и дискутирайте думите на британския политик.
4. Според вас какви са възможностите на Обществото на народите? Може ли тази международна организация да бъде гарант на световния мир? Аргументирайте се.
5. Запознайте се с биографията на Фритьоф Нансен (1861 – 1930). За какви заслуги е удостоен с Нобелова награда през 1922 г.?