Блоково обособяване в навечерието на Първата световна война

Повишените потребности на най-развитите държави от суровини и хранителни продукти, от една страна, и от износ на индустриални стоки, от друга, поощряват стремежа към политическо завладяване на икономически зависими области. Това изостря до крайна степен политическите противоречия между великите сили. В политически аспект империализмът си поставя за цел постигането на териториално господство, което надхвърля рамките на една национална държава.

Английските интереси са навсякъде, където има търговия. През т.нар. имперско столетие (1815 – 1914 г.) британската колониална империя обхваща територия от около 26 млн. кв. км с население, достигащо 400 млн. души. Французите от своя страна споделят убеждението на министър-председателя Жул Фери, че „по-висшите раси имат право, защото те имат и задължение. Те имат задължението да цивилизоват по-нисшите раси“. Руснаците, осъзнали положението на Москва като център на православната църква, установяват правото си на водеща сила в славянския свят. Германия се включва твърде късно в състезанието за колонии. През 1871 г. Бисмарк твърди: „Аз не искам колонии – тъй като те служат само да дават работа на чиновници“. На противоположно мнение е германският канцлер Фон Бюлов.

След поражението във Френско-пруската война (1870 – 1871 г.) Франция търси опора в подобряване на връзките с Русия. В нейна полза е и провежданата до този момент английска политика на „блестяща изолация“.

Всичко това води до промяна на политическото и военното статукво в Европа и трите „северни империи“ – Германия, Австро-Унгария и Русия, подписват през 1873 г. договор помежду си, останал в историята като Съюз на тримата императори. Той е изгоден и за трите държави, а за Русия създава благоприятни условия за провеждане на войната срещу Турция от 1877 – 1878 г.

След Берлинския конгрес (1878 г.) настъпва рязко влошаване в руско-германските отношения. Политическата криза между двете държави довежда до разпадане на съюза и до сключването на таен австро-германски договор, насочен срещу Русия.

Междувременно Италия търси сближаване с Германия поради сериозните противоречия с Франция по въпроса за колонизирането на Северна Африка. Така през 1882 г. се стига до създаването на Тройния съюз (Централните сили) между Германия, Австро-Унгария и Италия, който е в сила до 1915 г.

Формирането на Тройния съюз ускорява образуването на други военнополитически обединения като негов противовес. Началото е поставено със създаването през 1891 г. на френско-руски съюз, насочен срещу Германия, тъй като и двете държави се опасяват от нападение от нейна страна. Военната конвенция, подписана през 1893 г., предвижда при мобилизация на държавите от Тройния съюз да се извърши такава във Франция и Русия, без да е необходимо допълнително споразумение.

В същото време Англия и Франция подписват помежду си т.нар. Сърдечно съглашение (1904 г.), с което изглаждат сериозните си колонизаторски противоречия. Англия признава френските интереси в Мароко, а французите се отказват да пречат на английското управление в Египет. Англо-френското споразумение определя общата политика на двете държави срещу Германия.

През 1907 г. между Англия, Франция и Русия се подписва руско-английско споразумение, съгласно което се определя статутът на Персия, Афганистан и Тибет. Персия се разделя на три зони. Русия признава английското влияние в Афганистан, а Англия се задължава да не променя политическия статут на страната. По отношение на Тибет Англия и Русия зачитат сюзеренните права на Китай. С подписването на руско-английското споразумение се създава Антантата (Съглашението).

Така завършва процесът на разделянето на великите сили на два враждебни военнополитически блока: Троен съюз и Антанта.

Блоковото обособяване в навечерието на Първата световна война подчертава империалистическата същност на споразуменията, които се сключват от двата военнополитически блока. В част от тях се извършва предварителна подялба не само на икономически и политически сфери на влияние, но се предвижда възможност за пряко завоюване на отделни държави. Доминиращ се оказва стремежът на великите сили към световно господство и преразпределение на света.

1. Посочете възникналите противоречия между великите сили в края на ХIХ и началото на ХХ век.
2. Обяснете промените, настъпили в международните отношения след обединението на Италия и Германия.
3. Открийте причините за създаването на двата военнополитически блока – Троен съюз и Антанта.
4. Посочете държавите, подписали „Сърдечното съглашение“. Срещу коя държава е насочено то?
5. Открийте по какво документ 1 и 2 си приличат? Какви са целите, които си поставят отделните европейски държави?