Начален преговор: Европа и светът през Новото време

Историческите процеси на промяна в епохата на Новото време протичат в рамките на четири столетия – от началото на ХVІ до началото на ХХ в., от времето на Великите географски открития до навечерието на Първата световна война. Цялостната модернизация в живота на обществото и хората през този времеви интервал се извършва в три фази.

Първата от тях (ХVІ – ХVІІ в.) обхваща историческите процеси на Ренесанса, Великите географски открития, Реформацията, създаването на централизирани държави и големи търговски империи. Налагат се модерните схващания за формата и размера на Земята, за отношенията между човека и Бога и за ролята на църквата в живота на обществото, за суверенитета като основна характеристика на модерната държавата. В областта на икономиката търговията заема все по-важно място във връзка със стремежа към натрупване на капитал.

Следващата фаза започва през втората половина на XVII в. и обхваща целия ХVІІІ в. Това е времето на научната революция, подготвена от идеите на Просвещението и породила осъществяването на коренни промени в индустрията на Стария континент – първо в Англия, а по-късно и в други страни на Западна Европа. В рамките на този век и половина хората вече разчитат преди всичко на своя разум, когато се опитват да си обяснят природните и обществените явления. Така се достига до идеята, че човек притежава естествени и политически права. През този исторически период се осъществяват изключително важни промени в политическото устройство на обществото. Великата френска революция от 1789 г. нанася смъртоносен удар върху авторитета на силната монархическа власт и съсловната социална структура.

Последната фаза в развитието на Новото време покрива в общи линии XIX век. Това е период на налагане на буржоазната култура и дух в обществения и политическия живот на народите. Модернизацията в технологично и стопанско отношение също върви с пълна сила. В обществото се налага концепцията за гражданската общност, с мнението на която управляващите трябва да се съобразяват. Появяват се различни идеи за пътя, по който обществото трябва да се развива, и това предизвиква формирането на няколко основни идеологически концепции – консерватизъм, либерализъм, анархизъм и социализъм. Политическият живот започва да се развива по правила, които са валидни и в наше време. В основата на тези правила лежат конституцията като проявление на обществения договор на гражданите на дадена държава, върховенството на закона, пред който всички са равни, правата и свободите на гражданите, парламентът като символ на законодателното правомощие на върховния суверен – народа, разделението на законодателната от изпълнителната и съдебната власт, политическите партии и всеобщото избирателно право и т.н. На фона на тези фундаментални обществени промени протича един от най-важните процеси на Новото време – появата на схващането за нацията и неговата реализация под формата на националната държава.

Макар със закъснение, в общото усилие за промяна се включват и българите. Без никакво съмнение те имат европейска културна и политическа принадлежност. Българският стремеж е насочен към освобождаване от статуквото на традицията, към отхвърляне на чуждата власт и към възстановяване на българската държава. Понякога стремежът към европеизация достига гротескни форми. Затова някои български възрожденци я определят като „криворазбрана цивилизация“. Независимо от тези залитания трите основни потока на Българското възраждане – за модерна българска просвета и култура, за самостоятелна църква и за политическо освобождение – след много изпитания и жертви се увенчават с успех и България заема своето място сред суверенните европейски държави на Новото време.

Държавност и политика

• Създават се централизирани монархии; формират се три основни съсловия
• Великите географски открития променят представата за света; формират се колониални империи
• Разгръща се реформацията – стремеж към еманципация от Римската курия, за национална култура, политическа самостоятелност
• Установява се абсолютна монархическа власт, парламентарна монархия в Англия след Славната революция
• Влияние на просвещенските идеи за разделяне на трите власти
• Американската война за независимост и Френската революция поставят основите на съвременното политическо развитие и общество
• Победа на третото съсловие и включването му във властта
• Засилване на колониалната експанзия – Англия водеща
• Наполеон и влиянието на либералните идеи в Европа
• Решенията на Виенския конгрес определят облика на Европа – реставрация на монархизма и равновесие на великите сили в европейската политика
• Революциите от 1848 г. – неуспешни, но оказват натиск върху провежданата държавна политика
• Обединението на Германия я налага като фактор в световната политика
• Балканските държави подемат борба за политическо освобождение, за което съдействат Руско-турските войни

Общество и идеи

• Градовете – център на промяната – икономическа, културна, религиозна
• Ренесансовите идеи и погледът към Античността поставят човека в центъра на вниманието
• Реформацията и контрареформацията допринасят за реформиране на църквата
• Развитие на науката – на базата на опита и наблюдението; печатницата – революция в книгоиздаването
• Вярата в разума и просветата – издигнати в култ; развитие на науката
• Първата индустриална революция – тласък в техниката, икономиката, колониалната политика, демографския ръст, всекидневието се променя; начало на формиране на пролетариата

• Балканско възраждане – за културно издигане и възстановяване на националните държави
• Националните и либералните идеи са водещи, включително с проявата на републиканизма; монархизмът запазва позиции
• Проява на нови идейни течения – марксизъм, анархизъм; засилва се синдикалното движение в борбата за икономически и политически права на пролетариата
• Формират се политическите партии
• Разгръща се втората индустриална революция, ускоряват се темповете на промяната – ръст на населението, издигане ролята на капитала и банките, засилване на военното производство, благоустрояване на градовете, промяна във всекидневието на хората

Култура

• Формира се култура на базата на националните езици
• Живописта и архитектурата – нови проявления, перспектива, зараждане на барока и класицизма
• Промяна в облика на градовете и всекидневието на хората
• Влияние на барока и класицизма в Европа
• Просветеният абсолютизъм съдейства за реформиране на обществото, но запазва своята абсолютистка характеристика
• Масовизиране на образованието, спадане дела на неграмотните, включително сред жените
•  Бурно развитие на науката и техниката; поява на множество стилове в изкуството и литературата – романтизъм, символизъм, импресионизъм, реализъм и др.
• Засилване ролята на периодичния печат за оформяне на общественото мнение; на литературата, изкуството, музиката, спорта