Политическа организация на обществото. Политическа карта на света

ПОНЯТИЯ

▶ президент
▶ президентска република
▶ парламентарна република
▶ парламентарна монархия
▶ високоразвити и развиващи се страни
▶ природогеографско, политико-географско, икономогеографско положение
▶ вътрешноконтинентална държава

СТРАТЕГИЯ ЗА УЧЕНЕ
Направете разширен план на урока. Проследете промяната в политическата карта на света. Подредете промените в политическата карта на света хронологично. Срещу всеки вид държава посочете поне по три примера.

Политически системи в света

В света съществуват две политически системи – демокрация и тоталитаризъм. Демокрация произлиза от гръцки и означава народовластие. Нейни характеристики са равенството пред закона и свободата. При демокрацията има разделение на властите. Държавите с демократична политическа система се управляват от избирани от народа, чрез тайни и свободни избори, представители. При тоталитарната политическа система (тоталитаризъм) властта е централизирана. Обикновено се свързва с установяване на еднопартийна система. Държавата контролира всички аспекти на политическия, социалния, културния живот. Съществува ограничение на политическата и икономическата свобода на гражданите. След промените през 1989 г. България от тоталитарна държава тръгна по пътя на демократичното развитие.

Характеристики на държавата и органите на властта

В съвременния свят основна форма на политическа организация на обществото е държавата. Държавата възниква на дадена територия в определен етап от общественото развитие. Всяка държава има определена територия – част от повърхнината на Земята, върху която държавата има суверенно право. Тя включва сушата и въздушното пространство над нея, земните недра, водите (на сушата и крайбрежните води на реки и морета).

Според големината на територията си държавите могат да бъдат големи, средни, малки. Обхватът на държавната територия се определя от държавните граници. Това са линиите, които очертават територията по суша, вода и въздух и показват докъде се простира политиката на дадена държава. Държавните граници са суверенни. Те се охраняват по определен начин. Преминаването им също е регламентирано от държавата.

Начело на държавата стоят органи, които осъществяват изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Изпълнителната власт провежда държавната политика в съответствие с определени закони. Тя е в ръцете на правителството. Правителството носи отговорност за провеждането на вътрешната и външната политика на държавата, отбраната, образованието, здравеопазването, науката, културата, икономическото развитие и т.н. Законодателната власт приема, допълва, изменя и отменя законите. Тя се осъществява от парламента. Съдебната власт е независима от останалите две власти. Тя носи отговорност за правилното прилагане на законите и сигурността на всеки гражданин.

Видове държави според формата на управление и държавното устройство

Според държавното си устройство страните са два вида – унитарни и федерални. Унитарната държава има единна конституция, правна система, органи на властта (България, Полша и др.). Федералната държава се състои от самостоятелни федерални единици – провинции, райони, щати (САЩ, Швейцария, Германия) (фиг. 1). Според формата на управление държавите са републики и монархии. От своя страна републиките се поделят на президентски и парламентарни. При президентската република по-големи правомощия в управлението има президентът. В него е съсредоточена изпълнителната власт, а законодателната е в парламента. Функциите и ролята на президента са регламентирани във всяка държава. Типични президентски републики са САЩ, Казахстан, Аржентина, Бразилия. Парламентарната република е форма на държавно управление, при която водеща роля има парламентът. Изпълнителната власт се осъществява от министър-председателя и правителството, избирани от парламента. Такива страни са България, Италия, Португалия, Финландия и много други.

Съществуват държави, при които формата на управление е парламентарна монархия. Начело на държавата стои монарх (монархичната власт се предава по наследство), който има по-скоро представителни функции. Законодателната власт е в ръцете на парламент, а начело на правителството стои министър-председател. Типични примери са Великобритания, Швеция, Белгия, Дания, Испания и др. Тези монархии се наричат конституционни. Съществуват и абсолютни монархии (Ватикан, Оман, Бруней, ОАЕ), в които цялата власт е в ръцете на монарха.

Географско положение.
Видове географско положение

Оценката на географското положение е първата и най-важна характеристика на една страна. Тя се променя във времето по редица причини – промени в общественото и политическото развитие, исторически събития и др. Съществуват няколко вида географско положение.

Природногеографското положение показва разположението на страната спрямо природни обекти и дадености – планини, равнини, реки, морета, почвени и климатични пояси. В зависимост от това къде е разположена дадена държавна територия, тя може да бъде определена като островна, полуостровна, вътрешноконтинентална (без излаз на океан или море), крайречна, съответно с излаз на море или река. В света днес има 44 вътрешноконтинентални държави.

Икономогеографското положение показва отношението на държавата спрямо важни за икономиката обекти, икономически региони, организации, туристически, природни, културни и други обекти.

Политикогеографското положение дава възможност територията на дадена страна да се оцени спрямо съседни страни, политически организации, военни конфликти, политически спорове и т.н.

Местоположението на дадена страна се определя и чрез географските координати за географска ширина и дължина на крайните ѝ точки.

Групиране на страните по степен на икономическо развитие

Според степента на икономическо развитие държавите се поделят на две главни групи – високоразвити и развиващи се. Това деление се основава на икономически показатели, използвани от международни организации като ООН, Международния валутен фонд, Световната банка и др. Пример за високоразвита страна е Германия, а за развиваща се – Боливия.

Формиране на политическата карта на света

Политическата карта на света преминава през няколко главни периода.

Първият период обхваща Античността. Тогава се развиват първите големи държави – Древен Египет, Картаген, Древна Гърция, Рим. Вторият период обхваща Средновековието (V – ХV в.) и се свързва с формиране на държави като Византия, България, Киевска Рус, Московското княжество, Римската империя, Португалия, Испания, Англия и др. Третият период обхваща времето от Великите географски открития до средата на миналия век (XV – XX в.). През този период коренно се променя политическата карта на света. Държави като Португалия, Испания, Франция, Великобритания и др. основават свои колонии в новооткритите земи. След Втората световна война започва процес на бърз разпад на световната колониална система и появата на множество независими държави.

Четвъртият период (ХХ – ХХI в.) се свързва с рухването на комунизма и разпадането на бившите СССР, Чехословакия и Югославия на независими държави. На мястото на бившите републики в СССР възникнаха Руската федерация, Украйна, прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония и др. През 1992 г. от бившата Чехословакия се обособяват днешните Чехия и Словакия. В резултат на разпада на СФР Югославия независимост получават и държавите Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония. През 2006 г. се обособяват държавите Сърбия и Черна гора. Така Сърбия се превръща във вътрешноконтинентална държава. В политическата карта на Африка също настъпват промени. През 2011 година Судан се разделя на Република Южен Судан и Република Судан. Република Южен Судан е най-новата държава на политическата карта на света през ХХI век.

Днес в света има около 260 държави, включително непризнати и самопровъзгласили се.

ГЕОГРАФСКИ ПРЕГЛЕД

НАЙ-ВАЖНОТО В УРОКА

■ Политическите системи в света могат да бъдат демократични и тоталитарни.
■ Важни характеристики на всяка държава са нейната територия, държавните граници и разделението на властите – изпълнителна, законодателна и съдебна.
■ Според формата на управление държавите са републики и монархии. Републиките могат да бъдат президентски и парламентарни, а монархиите – парламентарни и абсолютни. Според държавното им устройство държавите могат да бъдат унитарни и федерални.


■ Има различни видове географско положение на страните – природногеографско, икономогеографско, политикогеографско и др. Страните, които нямат излаз на море, се наричат вътрешноконтинентални.
■ По степен на икономическо развитие страните се поделят на високоразвити и развиващи се.
■ Формирането на политическата карта на света преминава през четири главни периода.
■ Основното значение на термина „президент“ е държавен глава на република, обикновено избиран за определен срок (мандат) пряко от избирателите, от парламента или от специално създаден орган.

ПРОВЕРЕТЕ КАКВО НАУЧИХТЕ

ВКЛЮЧЕТЕ ИЗУЧЕНИТЕ ПОНЯТИЯ В ИЗРЕЧЕНИЯ

▶ президент, президентска република

▶ парламентарна република, парламентарна монархия, високоразвити и развиващи се страни, природогеографско, политикогео-графско, икономогеографско положение, вътрешноконтинентална държава

ПРОВЕРЕТЕ ДАЛИ СТЕ РАЗБРАЛИ ОСНОВНИТЕ ИДЕИ ОТ УРОКА

1. Направете оценка на природногеографското, политикогеографското и икономогео-графското положение на страна по избор.

2. Опишете ролята на президента, монарха и министър-председателя в различните видове държави.

АНАЛИЗ НА ТЕКСТ

3. Проучете значението на процеса глобализация и запишете примери за положителни и отрицателни страни. За или против глобализацията сте?

„Глобализацията е процес на непрекъснато засилване на връзките и взаимодействията между държави и региони чрез идеята за запазване на мира, за сътрудничество и прогрес. В този процес проблемите не се разглеждат изолирано, а се търсят общи решения. Tова са обикновено проблеми, свързани с разоръжаването, изхранването на населението, решаването на регионални конфликти и др.
Глобализацията води до развитие на световната комуникация – транспортна, електронна и т.н., но и задълбочава противоречията между развитите и по-слаборазвитите страни.“

КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ

4. Направете сравнение. Сравнете две високоразвити (от Европа и Азия) и две развиващи се страни (от Африка и Южна Америка).

5. Представете собствено мнение. Как се развива процесът на взаимодействие между хората? Можем ли да кажем, че границите на отделните държави са условни?

6. Направете изводи. Оценете настъпилите промени в политическата карта на Европа и Балканите след 1990 г.