В романтичната епоха активно се развива както вокалната, така и инструменталната миниатюра. Един от водещите жанрове за романтичната музика става ВОКАЛНАТА МИНИАТЮРА – песента, чрез която композиторите разкриват богати душевни преживявания и чувства. Основоположник на романтичната солова, ансамблова и хорова песен е ФРАНЦ ШУБЕРТ. Освен кратки вокални миниатюри („Розичка в полето“, „Пъстървата“) композиторът създава и значително по-разгърнати вокални творби, наречени „балади“ („Горски цар“). Шуберт пише и в по-голяма вокална форма, наречена вокален (песенен) цикъл – група от песни, обединени от общи идеи и музикални теми, подобно на поетичния цикъл в литературата („Хубавата мелничарка“, „Зимен път“).

Активно се развива и ИНСТРУМЕНТАЛНАТА МИНИАТЮРА. Голяма част от композиторите романтици са инструменталисти-виртуози. Инструменталната миниатюра им дава възможност да представят своите идеи и изпълнителски възможности в кратка, ясна и ефектна форма. Романтичните инструментални миниатюри са: серенада, багатела, музикален момент, импромптю, песен без думи, капричио, ноктюрно, хумореска. Често тези миниатюри представляват художествени преработки на народни танци и песни: мазурка, полка, баркарола. В тази епоха музиката е тясно свързана с литературата. Много инструментални произведения имат за своя основа литературен сюжет – програмна музика. При други инструментални творби композиторите романтици поставят заглавия, за да въведат слушателите в света на своята музика. Така някои симфонии получават програмни заглавия – „Фантастична“, „Пролетна“ и др.
През XIX в. е голямо развитието на сценичните жанрове опера и балет. Сюжетите им пресъздават преживяванията на човека, митове и легенди, приказки. Нов жанр е ОПЕРЕТАТА – с развлекателен характер, забавен сюжет, винаги с щастлив край, с популярно звучаща музика. Изграждат се много оперни театри, концертни зали.

Подобно на останалите европейски романтици нашите композитори от края на XIX в. широко използват народните песни и танци в творчеството си. АНАСТАС СТОЯНОВ проправя пътя на българската клавирна музика със своето творчество и педагогическа дейност. ЕМАНУИЛ МАНОЛОВ пише първата българска опера „Сиромахкиня“ през 1899–1900 г. АТАНАС БАДЕВ, учил в Петербург при Николай Римски-Корсаков, публикува в Лайпциг през 1897 г. партитурата на своя авторска многогласна хорова музика за светата литургия. АНГЕЛ БУКОРЕЩЛИЕВ, завършил консерватория в Прага, събира български народни песни и композира 10 хорови китки (сюити от песни за хор). ПАНАЙОТ ПИПКОВ, възпитаник на консерваторията в Милано, създава в Ловеч обичаната песен „Върви, народе възродени“ (1901). ДОБРИ ХРИСТОВ, учил композиция при Антонин Дворжак в Прага, още в края на XIX в. пише ярки хорови творби, сред които „Лиляна мома хубава“ (1897) и „Пусти моми, жеравненки“ (1898). ВЪРБАН ВЪРБАНОВ, възпитаник на музикалната академия в Мюнхен, развива българската камерна музика със своя струнен квартет (1901).

ПРОЗОДИА. Начинът, по който сричките в текста се отнасят към тоновете на мелодията; съвкупност от правила за съвпадението на силните метрични времена от мелодията с ударението на сричките от текста.