Създаването на единна Италия

Националната идея се появява в Европа в началото на ХІХ в. по време на войните на Наполеон. Те сплотяват не само французите, но и покорените народи срещу тях. Принадлежността към една общност става определяща. Буржоазията се издига икономически в резултат на индустриалната революция. Тя е готова да участва активно в политическото управление и да оглави отхвърлянето на чуждата власт. Недоволството след Виенския конгрес довежда до създаването на тайни организации. Целта им е борба за освобождение и обединение.

Ражда се национализмът. Революцията от 1848 г. подготвя пътя за неговата победа. Франция е пример, че просперитет се постига чрез държавно обединение на нацията. Най-последователният изразител на тази идея е италианецът Джузепе Мацини, който я обединява с идеята за социална справедливост.

В средата на ХІХ в. Италия все още е политически разпокъсана, а Ломбардия и Венеция са под австрийска власт. По-големи държави са само Кралство Сардиния-Пиемонт, Папската държава и Кралството на двете Сицилии. Сред тях само сардинското правителство провежда открита антиавстрийска политика, Ватиканът е обвързан с Франция, а двете Сицилии се управляват от Бурбони.

През 1831 г. в Марсилия Мацини основава организацията „Млада Италия“. Целта ѝ е обединение на италианците и създаване на република . Революционната вълна през 1848 г. залива и Италия. Оглавяват я Мацини и Джузепе Гарибалди, които обявяват Римската република. Из цяла Италия се издигат искания за конституционни реформи и независимост. Сардинският крал започва война срещу австрийците. След неуспеха му революцията също претърпява поражение. Френски войски връщат избягалия папа в Рим и остават там. След тези събития на Австрийската империя ѝ е все по-трудно да потиска италианското освободително движение.

Кримската война (1853 – 1856) ускорява разрешаването на италианския национален въпрос. Кралство Сардиния-Пиемонт, като съюзник на Франция, Англия и Османската империя, участва във войната срещу Русия. На Парижкия мирен конгрес в качеството си на победител неговият министър-председател граф Камило Кавур за пръв път официално поставя въпроса за италианското обединение. Две години по-късно той става инициатор на съюз с Франция срещу Австрия. През 1859 г. армията на Сардиния-Пиемонт е мобилизирана. Това е повод за Австрия да обяви война.

Австрийската армия нахлува в Пиемонт, но среща обединените френско-сардински войски. Тя е разгромена в битките при Маджента и Солферино.

Северна Италия без Венеция е присъединена към Кралство Сардиния-Пиемонт. В Тоскана, Парма и Модена се провежда референдум. Те също се присъединяват към кралството. Цяла Италия се надига. През 1860 г. избухва въстание на селяните в Сицилия. От Генуа в помощ на въстаналите потегля Джузепе Гарибалди . Той предвожда отряд от около хиляда души доброволци. Наречени са „червените ризи“ заради облеклото им. „Походът на хилядата“ през Южна Италия е подкрепен от цялото население. Скоро всички южноиталиански земи са под контрола на революционния водач.

Тогава към него с предложение за обединение се обръща граф Кавур. На 26 октомври 1860 г. край Неапол се срещат кралят на Сардиния-Пиемонт и водачът на революционната армия Гарибалди. На тази историческа среща в името на бъдеща Италия републиканецът Гарибалди неохотно поздравява крал Виктор Емануил ІІ като крал на Италия. През март 1861 г. първият италиански парламент официално му дава тази титла.

Събитията на север от Италия в следващите години отварят нови възможности да бъде доведен докрай обединителният процес. В избухналата през 1866 г. Пруско-австрийска война Италия се изправя срещу стария си враг Австрия. След австрийския разгром Венеция става част от италианската държава.

Последен към Италия се присъединява Рим. През 1870 г. заради започналата Френско-пруска война френските охранителни войски са изтеглени от Рим. Възползвайки се от това, италианският крал налага контрола си над папските владения. Рим става столица на държавата. Обединението е завършено.

Битката при Солферино

При Солферино на 24 юни 1859 г. се разиграва едно от най-кървавите сражения на XIX в. Десетки хиляди загиват на бойното поле и по-късно от раните си. Мъките на тези хора провокират швейцареца Анри Дюнан да създаде през 1863 г. Международния комитет на Червения кръст.

1. Опишете политическото състояние на Италия преди обединението. С помощта на картата посочете осемте държави, за които говори Мацини в своята статия.
2. Обяснете защо граф Кавур е обявен за „баща на италианското обединение“.
3. Потърсете допълнителна информация за Джузепе Гарибалди. Защо той е национален герой за италианците и как е свързан с българската история?