Франция при Наполеон Бонапарт

През 1799 г. във Франция настъпва краят на Директорията. След редица неуспешни заговори на якобинците и роялистите идва времето на младия генерал Наполеон Бонапарт. Всички в страната усещат нуждата от „силна ръка“, която да въдвори ред. С нов преврат Наполеон премахва Директорията. Замества я със съвет от трима консули, сред които той е доминиращата фигура.

Наполеон е италианец, роден на остров Корсика в семейство на дребен аристократ. Като младеж отива да учи във военно училище в Париж. Като се запoзнава с френската история и култура, в него се утвърждава чувство за принадлежност към френската нация. Като млад офицер се проявява с ум и храброст. Отблъскването на английския флот от град Тулон го издига до военните върхове и така започва забележителната му кариера.

Бонапарт поема Франция във финансов и политически безпорядък и се заема с преодоляването му. Централизира властта, като започва да назначава управителите на департаментите и съдиите. По негова инициатива се създава Националната банка (1800 г.) и е въведен френският франк. Той прави много за помиряването на страната. Успява да накара якобинците, роялистите и духовниците да работят отново заедно. Твърди, че революцията е отминала, а заедно с това и нейните страсти.

Скоро, постигнал значителни външни и вътрешни успехи, Бонапарт се обявява за пожизнен консул, а през 1804 г. – и за император. На церемонията в Париж за легитимност присъства и папата. Така започва нова епоха във френската история.

През своето десетгодишно управление като император Наполеон създава основите на бъдещата буржоазна френска държава. Подпомага стопанството, като уеднаквява мерните единици. Създава търговски и промишлени организации и налага протекционизъм. Връх на тази политика е обявяването на континенталната блокада, чрез която се забранява всякакво внасяне на английски стоки в Европа. Без английската конкуренция френските производители се утвърждават като основни на континента.

Създават се търговски и наказателен кодекси, които въвеждат ред в обърканото френско законодателство. С най-голямо и дълготрайно значение е Гражданският кодекс, известен като „Наполеонов“.

С него окончателно е сложен край на феодалните порядки и хората се приемат за граждани с принадлежащите им права. Гарантира се свободата на вероизповедание, на политически избор, на стопанска инициатива и на избор на съпруг и съпруга. Утвърдени са светските бракове. Намесата на църквата в живота е сведена само до чисто религиозните въпроси. Кодексът стъпва върху Декларацията за правата на човека и гражданина, но многократно разширява нейното съдържание. Като отрицание на „стария режим“, той става основата за модерните европейски държави. Върху него се гради гражданското право до днес не само във Франция, но и в цяла континентална Европа. Самият Наполеон го оценява по-високо от военните си победи.

Наполеоновият кодекс премахва принципите на феодализма, но в същото време Наполеон щедро раздава нови аристократични титли и привилегии. Властта му остава неограничена.

Наполеон издига Франция като господстваща сила в Европа. Той лесно може да наложи волята си над съседните държави. Така през 1801 г. той принуждава папата да подпише конкордат за ненамеса във френските църковни дела, както и да приеме свободата на протестантското вероизповедание. За своите братя той осигурява троновете на Испания, Холандия и Вестфалия, а един от неговите генерали е признат за наследник на шведския престол.

Използвайки победата над Австрия през 1809 г., той принуждава нейния император да му даде дъщеря си Мария-Луиза за жена. От брака се ражда момче, което е признато за съимператор на баща си, но крахът на Наполеоновата империя слага край и на неговите династични права.

Коронацията на Наполеон

На 2 декември 1804 г. в катедралата „Нотър Дам“ в Париж се провежда церемонията по коронясването на Наполеон Бонапарт за император на Франция. За разлика от френските крале, които получават короната си в Реймс, Наполеон иска това да стане пред очите на парижани. Той не се задоволява с присъствието на реймския архиепископ, а кани папа Пий VІІ, за да покаже, ще се създава нова династия. Облеклото му съчетава традициите на Каролингската империя, времето на Луи ХІV и на революцията. Поканени са всички най-видни французи, както и десетки чужденци. В кулминационния момент, когато папата трябва да положи корона на главата му, Наполеон умишлено я взема от ръцете му и сам прави това. Общата стойност на церемонията е над 8 милиона франка – огромна сума за онова време. Въпреки всичко наследствените монарси в Европа отказват да наричат Наполеон „Ваше Величество“, а се обръщат към него с „владетел на французите“.

• Как Наполеон превръща церемонията в запомнящо се събитие?

1. Избройте приносите на Наполеон Бонапарт за укрепването на Франция по време на консулството.
2. Обяснете защо Наполеон се стреми към брак с австрийската принцеса Мария-Луиза.
3. Коментирайте мисълта на Наполеон Бонапарт: „Моята истинска слава не е тази, че съм спечелил четиридесет битки... Това, което не може да бъде забравено – това е моят Граждански кодекс“.