Просветеният абсолютизъм

През ХVІІІ в. в Европа се раждат идеи, които поставят началото на ново духовно движение. То е основано на идеята за „светлината на разума“ и се нарича Просвещение. Дейците му настояват за социално и културно обновление на обществото чрез всеобщо образование и възпитание. Тяхната цел е да създават свободни и равноправни личности, които да се изявяват и реализират единствено според способностите си. Постепенно владетелите на Австрия, Прусия и Русия, без да се отказват от неограничената си власт, започват да търсят решение на някои социални проблеми, като осъществяват поредица от реформи. Така се ражда просветеният абсолютизъм като особена форма на управление. Намерението е, след като философите не могат да станат крале, кралете да бъдат философи. Започва покровителство на науката, културата и изкуствата.

В многонационалната Австрийска империя всеобхватни реформи в духа на просветения абсолютизъм провежда императрица Мария Терезия. По нейно настояване е изграден централизиран бюрократичен апарат, ръководен от държавен съвет. Отменени са данъчните привилегии на духовенството и аристокрацията. В икономиката се прилага меркантилизмът. Промените в съдебната система включват премахване на мъченията като наказание. Мария Терезия облекчава положението на селяните. С императорски актове тя намалява ангарията, дава им права върху земята и ги поставя под защита на държавата. Императрицата подкрепя образованието и осигурява светски контрол върху него. Австрия става една от първите страни с широко развита система на общи и професионални държавни училища, които се издържат с част от данъците. Децата между 6 и 12 години са задължени да учат. Реформите на Мария Терезия, продължени в по-радикален дух от сина ѝ Йозеф II, превръщат Австрия в модерна за времето си държава.

В съседна Прусия крал Фридрих ІІ също е повлиян от идеите на Просвещението. Според него владетелят трябва да зачита интересите и благото на своите поданици. Той нарича себе си „пръв слуга на държавата“. Затова модернизира правната система, премахва мъченията и запазва религиозната толерантност между католици и протестанти. Като просветен монарх въвежда задължително начално обучение и свобода на печата. Буржоазията получава достъп до управлението. Фридрих ІІ е привърженик на меркантилизма. Той полага грижи за развитието на манифактурите, установява строга данъчна политика и организира първата пруска банка.

Одобрява пресушаването на блатисти местности и създаването на нови обработваеми земи. С негова заповед е въведено масово отглеждане на картофи, за да се осигури прехрана за населението и армията. На своите селяни кралят дава лична свобода и земя, която да обработват под аренда. Същевременно Фридрих ІІ не ограничава кралската власт и правата на аристокрацията. Тя запазва контрол върху зависимите селяни и остава основна опора на монархията. Той създава модерна армия, въвежда строго военно обучение и желязна дисциплина. Неговите реформи и успешни войни издигат Прусия като първостепенна военна и икономическа сила,

Като просветен монарх управлява и руската императрица Екатерина ІІ. Тя предприема реформи, които имат противоречиви резултати. Отчуждава църковни земи, създава губернии (области) начело с губернатор (управител), назначаван от централната власт. Утвърждава правата на дворянската аристокрация. За да защити руската промишленост и търговия, Екатерина ІІ намалява данъчната тежест и разрешава безмитен внос на промишлено оборудване.

Основният проблем на руското общество – крепостничеството, не получава решение. Напротив, императрицата потвърждава и разширява правата на дворяните върху техните селяни. Известни привилегии получават само селяните, настанени в икономически неразвитите южни области на Русия.

Екатерина ІІ полага големи грижи за образованието, изкуството, литературата, науката. По нейна инициатива е основано Свободно икономическо дружество, създадена е частна художествена колекция, която прераства в най-известния и голям музей в Русия – Ермитажа в Санкт Петербург. Като цяло просветеният абсолютизъм в Русия не довежда до сериозни промени.

1. Сравнете реформаторската дейност на тримата просветени монарси. Нанесете резултатите в таблица, като сами формулирате показателите.
2. Обяснете особеностите на просветения абсолютизъм. Обосновете се с примери. Дайте оценка на последиците от него за държавите, в които е въведен.
3. Представете си, че сте благородник и обичате да пътешествате. Коя от трите просветени монархии бихте посетили? Напишете коментар за впечатленията си от живота там.